Малко домашни и никакви оценки до 8-ми клас
Опростено казано, образователната система в Норвегия изглежда така:
Детска градина – 1-5 годишна възраст.
Детско училище (barneskole) 1-7 клас.
Долна степен на средното образование (ungdomsskole) – 8-10 клас.
Горна степен на средното образование (videregående skole), в което учениците усвояват практическа професия или се подготвят за влизане в университет – 1-3 курс.
Висше образование (høyere utdanning).
Задължителното образование е до 10-ти клас включително, но така или иначе се налага да учиш още, защото само с десети клас си заникъде.
Децата започват училище на 6-годишна възраст и нямат много домашни в първите си седем години в училище. Когато имат домашни, те отнемат не повече от 30 минути. Не се дават домашни за събота и неделя, нито за ваканциите. Всички ученици получават учебен план за седмицата, в който пише какво ще учат по всеки предмет и какво ще имат за домашно.
Оценките се появяват за първи път в 8-ми клас. Непредизвестените изпитвания пред дъската не са обичайна практика. От 8-ми до 10-ти клас учениците получават учебен план за две седмици напред, в който е написано какви презентации или други задачи трябва да свършат и кога да ги предадат на учителя. По подобен начин са нещата и във 1-3 курс, т.е. учениците предварително знаят кога ще бъдат изпитани под една или друга форма.
Родителите предпочитат да не стресират децата си с твърде високи академични очаквания.
Без частни уроци
Поради факта, че няма кой знае колко високи изисквания към академичните постижения на учениците до 8-ми клас и това, че във ВУЗ се влиза главно с оценките от videregående skole (1-3 курс), то няма и масово развито търсене и предлагане на частни уроци. Освен това обществото смята, че училището е длъжно да даде на децата им добро образование, а не да плащат от собствения си джоб за него. Така или иначе плащат високи данъци.
В последните няколко години се появиха една-две фирми, които предлагат частни уроци, но те са насочени главно към учениците в горните класове (1-3 курс), на които са им нужни високи оценки, за да влязат в желана специалност във висше училище.
Детската градина – място за свободна игра
В детската градина почти няма формално обучение. По-голямата част от деня минава в свободна игра, в която възрастните, работещите в детската градина често участват. Времето там минава и в оживена комуникация между възрастни и деца. С една група от 20 деца се занимават 3-4 възрастни като само един от тях е задължително да е предучилищен педагог по образование. Отношението към децата е почти като към равни и те често получават възможност да изказват мнение или да решават едно или друго. Децата започват детска градина на 1-годишна възраст. Докато станат на три години, спят следобед, но само ако и толкова дълго, колкото родителите са разрешили. В градината няма детски креватчета, тъй като по-големите от три години деца изобщо не спят там. Малките спят в бебешки колички и отвън на двора, дори и през зимата. Децата задължително се извеждат да играят навън всеки ден независимо от времето.
Обръщението на “Вие” – почти несъществуващо
Норвежките деца се обръщат към своите учители и към възрастните на малко име и на “ти”. За възрастните също не е обичайно да говорят помежду си на “Вие”, дори и когато не се познават или се обръщат към служители на държавна институция. Институциите в своята комуникация към гражданите, също се обръщат на “ти”.
Социалните умения – по-важни от интелекта
За норвежкото общество е по-важно децата да се научат да общуват и да се сработват добре с хората, отколкото да са успешни академично. Социалните умения и това да се чувстваш добре в собствената си кожа стоят на по-високо ценностно ниво от развитието на интелекта и знанията.
Норвежкото училище не е създадено за вундеркинди. Ако детето ти е умно и схваща учебния материал по-бързо от съучениците си, то ще е в неизгодна ситуация. Най-вероятно няма да получи кой знае какво насърчение или допълнително обучение и ще тъпче на място. Най-много да му предложат да се занимава самò с материал и задачи за следващия клас. Ако обаче имаш дете със специални нужди или трудности в ученето, то на него ще му бъде назначен асистент и то ще получи много повече внимание и подкрепа от умното ти дете. Няма кръжоци за вундеркинди по математика или някоя друга наука. Заниманията извън училище са главно някаква форма на спорт (футбол) или изкуство (вокална група).
Два официални писмени езика и един куп диалекти
Норвегия има два официални писмени норвежки езика – букмол и нинорск. Букмол, базиращ се на датския, е езикът, останал в наследство от годините, прекарани под датско управление (1537 – 1814 г.). За сметка на това, нинорск е доста по-млад като език, създаден е в средата на 19-ти век и се базира на норвежките диалекти и стария норвежки език.
Диалектите тук са на голяма почит, повод за гордост и знак за принадлежност. Напълно прието е да използваш диалект на работа, в училище, в университета, по телевизията и радиото, в политиката, литературата и музиката, че даже и в кралския дворец.
Обяд от вкъщи и само едно топло хранене на ден
Норвежците си носят обяд на работа, в училище и в детската градина. Най-често той се състои от филии хляб и pålegg (всичко, което може да се сложи върху тях) – масло, хайвер, шунка, кашкавал или скумрия в доматен сос. Норвежката вечерята (единствената топла готвена храна през деня) е най-често към 16-17 часа, когато всички са се прибрали от работа, училище и детската градина. Ако човек огладнее по-късно вечерта, си хапва нещо леко като knekkebrød – тънки филии специален хрупкав хляб от ръжено брашно с pålegg и евентуално малко плод или зеленчук.
Неделята – без отворени магазини
Ако си забравил да купиш нещо от хранителния магазин, ще трябва да чакаш до понеделник, защото по правило те са затворени в неделя. Същото се отнася и за всички други магазини. Магазините и търговските центрове не работят и на официалните празници и почивни дни в страната.
Държавен монопол върху продажбата на алкохол
Вино, ликьори и твърд алкохол се продават само в специална верига магазини, собственост на държавата, наречена неслучайно Vinmonopolet – винения монопол. Те са единствените, които имат право да продават алкохол над 4,75%. Такива магазини няма на всеки ъгъл и обикновено се намират в моловете.
Алкохол от тях можеш да си купиш в работните дни от 8 ч. до 18 ч., а в събота до 16 ч.
Бира и алкохол с 4,7% може да се купи в местния хранителен магазин, но не по всяко време. Вечер след 20 ч. в работните дни и след 18 ч. в събота, продажбата на алкохол приключва. В неделя и на официалните празници е забранено да се продава алкохол. Напитки с алкохолно съдържание до 2,5% могат да се продават по всяко време, в което магазинът е отворен.
Работа на непълно работно време
Много работещи в Норвегия нямат пълно работно място. За много от тях това е доброволен избор, но не за всички. Фирмите обявяват свободни длъжности с количество работни часове, от които те имат нужди. Има работни места с 10%, 20%, 30%, 40%, 50% и т.н. заетост. Жените са тези, които най-често заемат работни места на непълна заетост. Около 36% от жените в Норвегия срещу 17% от мъжете работят на непълно работно време. Нормалното работно време е 7,5 ч на ден или 37,5 ч на седмица.
От една страна тези работни места дават възможност за повече свободно време за себе си и семейството си. От друга – са икономически неизгодни заради ниския доход, който носят.
