Икономиката на споделянето или т.нар. „on-demand / sharing/ trust / collaborative economy“ e съвременно явление в нашето общество, разпространило се с развитието на мобилните и интернет устройства. Тази тип икономика предполага ефективно съвместно оползотворяване на свободните ресурси – продукти или услуга. Например, ако някой не се нуждае от определено благо, той може да го сподели с друг, който има нужда от него. Все повече млади хора на възраст между 18 и 35 години, израснали в дигиталната ера, започват все повече да отхвърлят културата на консуматорското общество. Собствеността води до задържане и същевременно загуба на ценни ресурси, от които обществото би спечелило много, ако същите тези ресурси биват споделяни, ползвани многократно или да се намали прахосването им. От друга страна, поради нарастващото замърсяване на околната среда, все повече хора са загрижени за глобалните климатични проблеми, което налага да се мисли за по-пълноценно оползотворяване на материалните блага. Финансовата криза от Уол Стрийт разтърсила света през 2008г. води вълна от недоволство към традиционните финансови корпорации, които поради своята меркантилност, подтикват хората да теглят заеми за стоки, от които последните едва ли имат нужда. Чрез директното свързване на хората чрез онлайн платформи и премахване на посредниците, икономиката на споделянето би трябвало да предложи по-ниски цени за купуващите и по-високи приходи на предлагащите.
Всяко нещо в интернет пространството може да бъде споделено. Нека да вземем като пример световната интернет енциклопедия Wikipedia, чиято мисия е да предоставя безплатна и достъпна на всички езици информация. Този сайт се поддържа от доброволци и се издържа изцяло от дарения, като дори няма нито една реклама. Това е сайт с идеална цел, като 73% от редактиращите го правят заради идеята да предоставят знанията напълно безвъзмездно. Всеки може да добавя статии в Wikipedia, но всички статии се проверяват и коригират. Само за сравнение Wikipedia съдържа 4,3 млн. статии докато най-новото издание на Енциклопедия Британика едва 65 000. Най-коригираната статия в Wikipedia е тази за Джордж Буш. При по-лошо време се увеличава броя на новите статии и корекциите. Затова в Холандия има повече статии отколкото в Испания.
Най-известната фирма за споделени пътувания е американската UBER със седалище в Сан Франциско, Калифорния. Фирмата е разработила едноименното приложение за смартфони, през което тя получава заявки за пътуванията и след това изпраща заявки до своите водачи, които задължително ползват смартфон. Въпреки, че дейността й се разпростира в над 66 държави и 507 града, тя е забранена в някои държави като България, Дания, Унгария, Италия, Финландия, Холандия, Испания, Канада (Ванкувър, Британска Колумбия), САЩ (Остин, Тексас и Аляска), Северна Австралия, Китай и Тайван. В повечето от тези страни фирмата е обвинена в неспазване на минималните законови изисквания за таксиметров превоз. Основните изисквания към шофьорите са колите им да бъдат не по стари от 10 години, да имат книжки от повече от 3 години, да се води справка за нарушенията, да не им се плаща на ръка, Внедрена е двустранна система за оценяване, за да се избягват нелоялните клиенти и шофьори. Всеки ползвал услугите на UBER може да даде оценка за удовлетвореността му от извършения превоз. Ако оценка на шофьор е под 4,6, той може да бъде “уволнен”. В действителност 74% от шофьорите имат друга основна работа. В повечето страни 80% от заплатената сума взема шофьорът, а UBER взема 20% от цената за пътуване. Известни личности също използват UBER са Лана дел Рей, Матю Макоуни, Крис Браун.
Съществуват много други фирми за споделени пътувания като Bla Bla Car, Split My Taxi, PoolCircle, GoCarShare, Wedrive. Всички те могат да бъдат заявени през собствени мобилни приложения. Например ако ежедневно пътувате една и съща дистанция и сте сам в кола, може да споделите това пътуване с други хора, които пътуват по същия маршрут. Така значително може да се облекчи трафика от пътуващи за работа, спестявате разход за гориво и вероятно ще си намерите приятна компания докато пътувате.
TaskRabbit е фирма-посредник между търсещи и предлагащи услуги като : преместване и сглобяване на мебели, почистване, пазаруване, декорация, разхождане на кучета, доставки, административни дейности, счетоводни услуги и др. Една от най-интересните дейности, които се търсят са чакане по опашки, запълване на празни места по бизнес срещи, връщане на вещи на бивши гаджета, писане на любовни писма. Най-често срещаната задача, която хората искат да им се изпълни е сглобяване на мебели от IKEA.
Най-известната до момента компания за онлайн предлагане на услуги по настаняване е Airbnb, основана през 2008г. в Сан Франциско, Калифорния. Тя е посредник между хората търсещи да наемат и тези, които дават под наем за кратки срокове (най-често ваканционни посещения) на квартири, апартаменти, къщи за гости, хотелски легла или хотелски стаи. Фирмата оперира в 191 държави, 65 000 града и чрез нея се правят резервации за 500 000 посетители на вечер. Град номер едно по посещаемост в Airbnb е Париж. Любопитен факт е, че първоначалното финансиране от 30 000 щ.д. е събрано чрез продажба на зърнена закуска Obama O’s и Cap’n McCains. В действителност Airbnb не притежава нито един недвижим имот, дейността й е чисто посредническа. Най-малкият апартамент в света от само 2,5 кв.м се намира в на 10 мин. от центъра на Краков, Полша. Той модерно, напълно обзаведено студио за 1 човек с душ и легло между първия и втория етаж. Могат да се наемат домове на известни личности като Елизабет Тейлър, Дензъл Уошингтън, Франк Синатра.
Могат да се споделят услуги за извършване на точно определени задачи като agentanything и domytask.se. В България такава фирма е например iamfree.pro, чрез която може да намерите помощници за изпълнение на различни задачи като разходка на кучето ви, пазаруване, гледане на деца и т.н. Почти всяко едно нещо може да бъде споделено онлайн или чрез мобилно приложение: размяна на ненужни вещи, колело под наем, грижа за домашни любимци, споделяне на книги и учебници, споделяне на WiFi (когато смартфонa ви искате да го ползвате като рутер), финансиране на креативни проекти (Kickstarter), кредитиране, споделяне на работни пространства, споделяне на домове, споделяна на паркоместа, споделяне на обработваема земя, размяна на дизайнерски дрехи и аксесоари, отдаване под наем на ненужни вещи (велосипеди, моторни резачки, косачки за трева, електрически бормашини, костюми, рокли и др.), споделяна храна. Куриозно, но факт има фирми за споделяне дори на партита и остатъци от храна.
При комузма благата и средствата за производство са общи. Според теб споделената икономика не е ли завръщане към комунизма?
Двете системи нямат нищо общо. При комунизма някой друг решава от какво имаш нужда, докато при икономиката на споделянето се следва пазарния принцип на потребността от придобиване на стока или ползване на услуга, която води до предлагане или замяна на съответните продукти, срещу което потребителят получава точно това, от което има нужда.
Не смяташ ли, че това е някаква междинна форма между двата строя, съчетаваща положителното и от двата? Споделянето на ресурсите с другите от социализма, съчетано с пазарната практика на търсенето и предлагането, НО БЕЗ ПОСРЕДНИЦИ прибиращи печалбата!
През комунизма средствата за производство бяха държавна собственост, а произведените блага уж се разпределяха по равно между хората според техните нужди. Често се случва да има силен дефицит на една стока за сметка на други, което е несъвърщенство при плановата икономика. При пазарното споделяне положителният ефект е, че действително се избягва ролята на посредика като страните взаимно печелят от възможностите на виртуалното пространство.