Казвам се Дечо Таралежков, син съм на покойния вече композитор Дечо Таралежков. От сравнително скоро се занимавам изцяло с развиване на сценарии, а напоследък и с други дейности около кино-производството. Свиря и в група, казва се Stop The Schizo, има я в YouTube, Spotify, Amazon, iTunes, Bandcamp, Google, deep web и Тих Труд 🙂 Също така във филма „Слава“, където в едно такси прозвучава нашият ултра-химн „Dance for Tomorrow“ 🙂
- Здравей, Дечо! Ти участваш в сценария на филма „Слава“. Филмът е българското предложение за 90-тото юбилейно издание на наградите „Оскар“. Поздравления! Какви са шансовете ни?
Здравейте! От събрани (благопожелателни) мнения „Слава“ има добър шанс за номинация, което само по себе си би било чудо, но ще сме доволни и само на шортлист. Естествено, нищо от това няма да се случи, ако преди това не се пръснат едни грешни пари за промоция в Щатите. С други думи, ако случайно се доберем до номинация, данъкоплатецът да е спокоен, че заслугата е и негова 🙂
- Как ти дойде идеята за този филм?
Идеята не е моя, тя е на режисьорите и продуценти на филма Кристина Грозева и Петър Вълчанов. В един момент те ми се обадиха и ми предложиха да се включа в развитието на сценария. А те лично се бяха вдъхновили от истинския случай с кантонера Никола Димитров от Курило, който през 2001 намери 2-3 милиона лева, разпилени на релсите, извика полицията и в последствие беше награден от държавата с грамота, часовник и 200 лева, докато много други го обявиха за най-големия балък.
- Какво е да си сценарист? Откъде черпиш творческо вдъхновение?
От всякъде – ситуации, личности, спомени, психози, божествени диктовки, чужди произведения, сънища, песни, документални събития, разкази на хора. Както дойде. Иначе като работа е клатушкане между екстаза и постоянната несигурност.
- Подготвяш ли сценарий за нов филм и би ли споделил малко информация за него?
С Кристина и Петър работим по историята за следващия филм, който ще е финалът на т.нар. трилогия по новинарски заглавия, започнала с „Урок“ и продължила със „Слава“. По всичко личи, че той ще е най-амбициозният проект до момента. Вдъхновен е от една прелюбопитна случка от зората на демокрацията. Междувременно текат снимките на друг нов филм на Кристина и Петър, в който нямам творческо участие, но пък имам асистентско. Отделно работя с едни чешки продуценти по два допълнителни проекта, но да видим първо какъв ще им е късметът.
- Кой е последният стойностен филм, който гледа?
“A Woman Under the Influence” на Джон Касаветис от 1974.
- Какви истории вълнуват българина? Отговаря ли българското кино след 1989г. на очакванията на зрителите?
А, различни българи ги вълнуват различни истории – българинът не е един човек. 🙂 Понеже „Слава“ обиколи много държави и фестивали, имах честта и удоволствието да попътувам и аз малко с нея, та забелязах, че чуждестранни публики възприемат филма не по-трудно от българската публика, просто го пречупват през по-различно светоусещане, но сърцевината изглежда работи навсякъде. Що се отнася до българското кино след 1989, мисля, че то сведе очакванията на зрителите до дъното.
- Какво е да си сценарист в България?
Вече дванайсета година се опитвам да разбера. В един момент изглежда като да не означава нищо, в друг изглежда като привилегия, а аз лично се надявам да е постижение… Шизото никога не спира.
- Какво би казал на хората, които са предубедени към българското кино?
Че сред младите кино среди има хора, които правят всичко по силите си, за да преборят предубежденията. Но хората също така трябва да имат ясното съзнание, че мнозинството от българските филми се финансират от техните данъци – с други думи, те имат отговорност пред собствения си разход не само да се запознават с тях, но и да бъдат критични. 🙂
