Пабло Пикасо (1881 – 1973) е не просто велик художник, той е митичен образ, гений, който претворява световното изкуство и изпреварва времето, в което твори. Пикасо е безспорно един от най-влиятелните художници на 20-ти век, който продължава да бъде пример за много млади хора по света да се занимават с изкуство. През целия си съзнателен живот, художникът не спира да рисува, като постоянно се развива, преминава през много различни художествени стилове. Пикасо има огромен принос за развитието на световното изкуство. Считан е за основоположник на стиловете кубизъм и сюрреализъм.
Ранни години
Пикасо е роден в Малага, Испания, в артистично семейство. Баща му е художник, който работи като уредник в музея в Малага. Още от бебе, Пикасо проявява знаци, че иска да се занимава с рисуване – майка му твърди, че първата му дума била „пиз“ (от испански lapis, молив, бел. ред.). И двамата родители окуражават детето си да се занимава с изкуство. Бащата вижда огромния потенциал у сина си и прави всичко по силите си да осигури на момчето най-добрата среда, в която той да може да разгърне артистичните си способности. Баща му е и неговият първи учител. В последствие семейството се мести да живее в Барселона, където Пикасо учи в Академията по изкуствата. Там Пикасо се запознава с много художници като Едвард Мюнч и Хенри Тулуа-Лотрес. През този период Пикасо се запознава с новото изкуство и символизма. В Барселона Пикасо излиза с бохеми и анархисти, така наречения „културнен авангард“, които поставят под съмнение традиционните норми в изобразителното изкуство и се стремят към претворяване на установените правила. Този стремеж ще съпътства Пикасо през целия му живот. През 1901г. Пабло се мести да живее в Париж. Животът във френската столица се харесва на младия художник, тук той има пълната свобода да експериментира с най-различни стилове и художествени форми. По време на престоя си в Париж, Пикасо постоянно се променя и експериментира, тук той полага основите на нов художествен стил, който по-късно ще бъде наречен кубизъм, неповторимият радикален стил на рисуване, с който ще се прочуе по цял свят. И не само това, Пикасо за отрицателно време се налага като художник, който може безпроблемно да се изразява във всеки един стил и то по уникален начин – нещо невиждано и нечувано дотогава.
Пикасо е творец, който непрекъснато се развива. Той преминава през няколко коренно различни стила. Самият той коментира метаморфозите си така: „Когато исках да кажа нещо, го казвах по начина, по който вярвах, че трябва. Различните теми изискват различни експресивни средства. Това не е свързано нито с еволюция, нито с прогрес; това е въпрос на следване на определена идея, която човек иска да изрази и въпрос на начина, по който човек иска да я изрази.“
Друга изумителна черта в характера на Пикасо е неговият работохолизъм. Ето какво споделя неговия приятел Иля Еренбург по този въпрос: „Видях живопис върху стена, върху счупена табуретка, върху цигарена кутия. Пикасо ми призна, че не може да гледа ненарисувана плоскост. Той работеше с някакъв невиждан бяс. У други месеците на творчество се сменят с месеци на пустота, а досега Пикасо е прекарал в работа целия си живот и продължава да работи със същата ярост”. Изследователите разделят творчеството на Пикасо на няколко периода: син период, розов период, кубизъм, класически период и сюреализъм.
Син период (1901-1904)
През така наречения син период, Пикасо се чувства самотен и отчаян, вследствие на смъртта на неговия близък приятел Карлос Касагемас, който се самоубива в следствие на несподелена любов. Пикасо рисува картини на бедност, изолация, страдание, почти изцяло в сини и зелени краски. Най-популярните картини на Пикасо от това време са „Синя голота“, „Животът“ и „Старият китарист“.
Розов период (1904-1906)
По време на този период Пикасо се откъсва от меланхолията и вседствие на това краските, с които си служи придобиват по-топъл оттенък – бежово, розово и червено. През този период художникът е лудо влюбен в красивия модел Фернанда Оливер, а освен това е и финансово независим, в следствие на щедрия си благодетел, меценатът Амроа Волард, който спонсорира работата на Пикасо. Най-известните картини от този период са „Семейство в Салтимбанк“, „Две голи жени“ и „Гертруд Щайн“
Кубизъм (1907-1918)
Кубизмът е художествен стил, разработен от Пабло Пикасо и неговият приятел, художника Джордж Брак. В изображенията от този жанр е характерно, че предметите са преаранжирани в абстрактна форма и представени под различни ъгли, създавайки образи, които противоречат на физиката и се доближават до колажните форми. Невижданият дотогава стил на рисуване впечатлява, омагьосва, но и шокира артистичния свят. Най-известната картина през този период „Les Desmoiselles d’Avignon“ (1907).
Картината шокира дори най-близките приятели на Пикасо, както поради съдържанието си, така и поради начина на изпълнение. Изображението на голи жени само по себе си не е новост в рисуването, но фактът, че Пикасо ги рисува в предизвикателни сексуални пози е нещо изключително скандално и невиждано до този момент. На всичкото отгоре, за разлика от класическото изкуство, в което женските форми са идеализирани, тук те са силно изкривени чрез употребата на нехарактерни за човешкото тяло геометрични фигури: „Когато видях рисунката се почувствах така сякаш виждам някой да пие газ и да изплюва огън в същото време“, споделя Брак за първото си впечатление, когато вижда произведението. Картината е нечувана дързост за времето си и се счита за основополагаща за жанра кубизъм и важна повратна точка в развитието на модерното изкуство. Други известни произведения от този период са „Три жени“, „Хляб и плод на масата“, „Момичето с мандолината“ и др.
Класически период (1918-1927)
Този период се счита за кратко завръщане на Пикасо към класическия стил на рисуване. За разлика от типичният Пикасо, който постоянно експериментира и се променя, тук наблюдаваме един изчистен стил на рисуване и завръщане към реализма. Пикасо отново е по-мрачен и отдаден на реалността, което прозира и от изкуството, което създава през този период: „Три момичета на извора“ „Две момичета, които бягат на плажа/Състезание“ и др.
Сюрреализъм (1927-1936)
От 1927г. нататък Пикасо се увлича по една нова философска и културна тенденция, наречена сюрреализъм, на която той е и един от пионерите. Сюрреализмът е артистична манифестация на кубизма. През този период картините на Пикасо имат силно-изразени политически послания. По време на гражданската война в Испания, Пикасо заема силна пацифистична позиция и осъжда действията на генерал Франко. През 1937г. немските фашисти, които подкрепят фашисткия диктатор Франко провеждат бомбардировка над Баския град Гуерника, при която загиват много цивилни хора. Потресен от жестокостта на войната, Пикасо рисува една от най-впечатляващите си картини: „Гуерника“ – сюрреалистическо доказателство за жестокостта на войната, като включва минотавър и седем човекоподобни фигури в различни пози на насилие, болка и терор.
По-късни творби
В по-късния етап от живота на Пикасо се наблюдава преминаване от абстрактните, комплексни форми на кубизма към значително по-опростен, дори детски начин на рисуване с най-примитивна техника. Пикасо коментира този рязък завой в кариерата си така: „Когато бях на 13, можех да рисувам като Рафаел, но ми отне един цял живот да мога да рисувам като дете“. Пикасо продължава да твори до края на живота си. Една от най-популярните рисунки от този период е „Автопортрет пред смъртта“, който 90-годишният творец рисува само с молив и пастел и изобразява самият себе си като нещо средно между човек и маймуна, със зелено лице и розова коса. И все пак от изражението на очите, от които извира цялата мъдрост на един живот и едновременно с това страхът от неизвестността, безпогрешно се чете подчерка на големия майстор. Макар че през този период Пикасо вече да не е в авангарда на художественото изкуство, той си остава изключително уважавана и популярна личност. Въпреки че по това време новите му творения не са така високо ценени, Пикасо не спира да твори до самия край. Трябва да минат години и да се появи абстрактният експресионизъм, за да бъде осъзнат факта, че Пикасо всъщност вече е бил открил нео-експресионизма в последите си творения.
Пикасо през 1961г. с втората си съпруга Джаклин Рок
Политическа и социална позиция
Когато разглеждаме живота на Пикасо, не може да пропуснем и неговата политическа и социална ангажираност. По времето на Втората световна война, Франция е окупирана от Германия. Пикасо става жив свидетел на зверствата на фашизма и на войната. Художникът отдавана е силно повлиян от лявата идеология, на която повечето артисти и свободомислещи хора по това време симпатизират, и вече официално става член на Комунистическата партия на Франция. В същото време, Пикасо е един от най-изтъкнатите пацифисти по онова време. Като виден пацифист, Пикасо е поканен да изработи гълъба на мира, който е избран за емблема на Първата Международна Конференция на Мира в Париж, през 1949г. По-късно той изработва собствена графична весия на гълъба, който става един от най-разпознаваемите символи на мира в света. Творецът също така кръщава четвъртото си дете Палома, испанската дума за гълъб. През 1962г. Пикасо е награден с Ленинската награда за мир, за която се смята, че е еквивалентна на Нобеловата награда за мир. Любопитен и малко известен факт е, че Пикасо първоначално отказва да получи отличието. Причината за това е едно меко казано неуместно изказване на съветския лидер Никита Хрусчов на изложба на художници-авангардисти в Москва. Когато Хрусчов вижда делото на изтъкнатите майстори, повлияни от кубизма и сюрреализма, той възкликва: „Какви са тези лица! Че моят внук рисува по-добре от вас!“. Очевидно това е първия досег на съветския лидер с модерното изкуство и то не отговаря на неговата представа за това какво трябва да бъде то. На другия ден вестник „Правда“ излиза с публикация, която громи абстрактното изкуство, чийто най-ярък представител е именно Пикасо. Скандалът достига до ушите на художника и той отказва да получи отличието. За да се предотврати международен скандал, за Париж заминава близкият приятел на художника, Иля Еренбург, който в крайна сметка успява да убеди Пикасо да приеме наградата.
Пабло Пикасо е безспорно един от най-изтъкнатите и значими художници на XX-ти век, който оставя дълбока следа в развитието на модерното изкуство. Неговото творчество не просто надгражда създаденото до този момент, то разтърсва из основи установените възприятия и норми, за да създаде нещо наистина велико, силно интригуващо и завладяващо.
Използвана литература:
- Пабло Пикасо. Биография. https://www.biography.com/people/pablo-picasso-9440021
- Pablo Picasso Biography. https://www.pablopicasso.org/picasso-biography.jsp
- Петър Волгин, Аспекто.бг: „Иля Еренбург. Руският европеец“. http://a-specto.bg/ilya-erenburg-ruskiyat-evropeec/
