Той се казва Виктор Маринов и е на 29 години. Завършил е приложна математика, но работи в IT сферата. Свободното си време обаче прекарва „на високо”. Основател на „Младежки клуб по пешеходен и вело туризъм.“

Здравей, Виктор! Планинар, любител на екстремните спортове, математик или пътешественик? Кое от изброените те описва най-добре?

Здравейте! По-скоро бих се определил като планинaр.

Кажи ни кой те запали по планинските преходи? Откъде тази любов към планината?

От дете са ме водили по планините, има обаче кулминация – 2011 година походът Ком-Емине съвсем ме доближи до планината и до хората в и около нея. От тогава по-голяма част от свободното ми време го прекарвам „на високо“.

Как се роди идеята да основеш Младежкия Клуб по пешeходен и велотуризъм?

Младежкият клуб се роди точно след Ком-Емине. Там се появи идеята, с хора които сме се запознали и опознали покрай планината да направим клуб, в който и други млади хора да споделят същата страст. Идеята да е младежки беше точно да се използва енергията и силата на младите, пък и други клубове има много. Отделно като младежка организация (НПО) имаме и възможност да се възползваме от голямо количество общински, а и европейски грантове. Разбира се, важно за нас е хората да споделят същото отношение към планината и природата, каквото и ние или да успеем да го предадем на тези, до които още не е достигнала идеята. А именно – да пазиш природата, такава каквато е, да знаеш че планината винаги е по-голяма от теб, да си активен и деен, като цяло движение му е майката 🙂 Клубът организира събития почти всеки месец, с различна трудност, някои са с колела. Имаме няколко реализирани проекта с ученици, с които се опитахме да им предадем любовта си към планината и като цяло да пазят природата, създавайки по-малко боклук.

Аз съм председател на клуба за последна година. Основно организирам и водя събития, но иначе имам и малко административна дейност, която в управителния съвет си я поделяме.

Какво се случи с протеста за запазване на целостта на природен парк Пирин? Примирихме ли се за пореден път с решението на властимащите, този път за осъкатяването на приподния парк? Има ли българина активна гражданска позиция и в състояние ли е да отстоява правата си?

Протестите продължават, въпреки че маймуните се правят, че не виждат и не чуват нищо. Единствената им цел е да завъртят поредното количество пари, за сметка на Пирин. За съжаление, хората не се интересуват и са свикнали да се примиряват. Вероятно и много не могат да оценят какво ни дава Пирин в сегашния си вид и не осъзнават кой е лошия в случая.

Разкажи ни за някоя екстремна ситуация, в която си попадал. Как намери изход?

Хмм, най-екстремното е да караш колело зимата на дъжд по тъмно. Как намирам изход – хаха, карам по познати маршрути, където знам от къде идват опасностите 😀 Без майтап, който търси адреналин няма по-лесен начин.
Застрашен се чувствах последно на Витоша 100, когато бурята ме хвана точно преди да изляза на Смильо (най-високата точка от маршрута) и ръцете ми посиняха от студ средата на юни. Ситуацията беше „run for your life”, проблемът беше, че следващият пункт беше на 15 км и на него нямаше очакваните огън или чай 😀 Изходът беше да не спирам докато не се сгрях, което ми отне поне 4 часа. Като цяло подцених планината, което не беше правилно, спаси ме това че бях много добре подготвен физически.

С какво се занимаваш, когато не обикаляш Балкана?

Тичам, плувам, слушам музика на живо, пия бира 🙂

Кое е най-откаченото нещо, което си правил наскоро?

Май не съм много откачен – наскоро си купих ски с панти и без да съм пантил особено направо отидох до Ледено езеро, спускането ме изпоти повече от качването.

Ти си математик по образование.. Кaжи ни колко пилета са нужни да убият един слон? 🙂

Аз съм математик, не калкулатор!

Какво послание би искал да отправиш към читателите на „Походът“?

Да не спират! Движение трябва да има. Също, когато са в планината, винаги да се отнасят с уважение.