На 22 март тази година почина Phife Dawg – един от членовете на легендарната хип-хоп група A Tribe Called Quest. Той заедно със съучениците си – Q-Tip и Jarobi White през 1985 създават групата, която ще остави незаличима следа не само в хип-хопа, но и в световната музика. Тази статия е опит за отдаване на почит пред него.
A Tribe Called Quest е силно повлияна от джаз музиката и корените на хип-хоп културата зародила се през 70-те години на 20-ти век в Бронкс, Ню Йорк.
Групата е иноватор в артистичния и алтернативен хип-хоп, като заедно с De La Soul и The Pharcyde създават едни от най-големите шедьоври в този стил, останали икона за всеки фен и изпълнител до днес.
Освен джазовото звучене, което кара критиците да наричат музиката им „джаз рап“, трябва да се обърне голямо влияние и на текстовете им, които са силно повлияни от социалните трудности и несправедливости, в които живее чернокожото население в Америка. Не случайно те се обръщат и към афроцентризма търсейки и прегръщайки корените на прадедите си.
A Tribe Called Quest обаче е легенда не само в рап музиката. Албумите им The Low End Theroy и Midnight Marauders почти непрекъснато намират място в класациите за най-велики музикални албуми на всички времена.
A Tribe Called Quest е останка от едно друго време и от един друг хип-хоп – чист и неопетнен, който никога няма да се завърне, но за сметка на това музиката им продължава да живее в сърцата на милиони хора по света. Съвсем спокойно може да се твърди, че A Tribe Called Quest е за хип-хоп музиката това, което е Моцарт за класическата музика.
Като за финал искам да споделя думите на музикалния критик Dave Heaton за албумът The Low End Theory:
Anything really worth writing about is nearly indescribable; that’s the conundrum of writing about music. Any 30-second snippet of The Low End Theory will go further to convince of the album’s greatness than anything I can write. I could easily write an entire book on this one album and still feel like I’ve hardly said anything. Still, I could do worse things with my time than try to capture even an iota of the enthusiasm I feel each time I play this album. The Low End Theory is a remarkable experience, as aesthetically and emotionally rewarding as any work of music I can think of.
