Нека ви дам отговор на този въпрос, като ви разкажа следната история. В един летен ден в морския град, в който живея – Варна, чаках своя приятелка (нека я наречем Сияна). Със Сияна имахме уговорка да се чакаме на входа на морската градина, където щяхме да се разхождаме. Беше обед. Чакам си аз. Пет минути, десет, петнадесет. Времето тече и даже се проточва. В същото време телефонът ми извибрира и аз виждам съобщение от нея:
„Извинявай, че закъснявам, после ще ти обясня“.
Четиридесет минути след уречения час, Сияна се появи, бързаща и плувнала в пот, от така или иначе твърде жаркото слънце. Може би това беше и един от най-горещите дни през това съдбоносно лято. „Какво се е е случило?“ – ще попитате вие.
– Трябваше да си платя сметките чрез Easy Pay. Мислех, че ще стане по-бързо, а зад бюрото се оказа една мудна жена. Не очаквах да има толкова много хора, които да чакат – ми разказа тя.
Сетих се как хората често използват обедните си почивки, за да платят сметките си и са способни да образуват наистина плашещи опашки. Освен това в условията на карантина, от така внезапно появилата нова, но и вече всеизвестна заплаха – корона вирус, хората могат да влизат само един по един в офиса. Резултатът?
– Чаках права на това слънце половин час. Направо се опържих – се оплака Сияна.
На колко от вас е позната тази история?
Нека дори изключим факторите от сорта на всякакви разновидности вируси и прекалено горещото слънце. Самият факт да използваш почивките си от работа, за да се редиш по опашки, само и само за да си платиш сметките, определено не е дефиниция за обедна почивка – мечта. Всички знаем, че и след края на своето работно време, не всеки може или иска да се надпреварва с времето и трафика, за да стигне до тези офиси задъхан от бързане. Накрая да намери вратата заключена, след което да преоткрие последващото го чувство на разочарование. Може би ще се съгласите с мен, че това си доста мъчително и дори и плашещо.
И така, с това момиче – Сияна, поради заетите си графици и общо взето заради безпощадната надпревара с живота и всички задачи, които всекидневно трябва да свършим, ние не се бяхме виждали от почти година. Имахме толкова много неща да си кажем и да си наваксаме, а всъщност аз вече разполагах с доста малко време. Не много изненадващо трябваше да довърша едни неща за работа и до края на деня да ги изпратя в офиса. Когато времето те притиска, започваш да търсиш нови подходи, за да разрешиш своя проблем – да спестиш време. Все пак бих искала да мога да прекарвам повече време със своето семейство и приятели, отколкото да го губя, висейки по опашките. Предполагам, че и вие сте така.
Моето трескаво търсене на решение за пестене на време
Тогава се запитах: „Няма ли по-лесен начин за разплащане? По-бърз и по-сигурен и чрез който да мога да платя сметките си докато си лежа вкъщи на дивана. Или пък откъдето другаде ми е удобно и когато ми е удобно?“. Запитах се и също така, дали няма вариант за мигновено пристигане на изпратените от мен пари по сметките на моето семейство и приятели, защото вече ми беше дошло до гуша да се бавят докато банката обработи преводите.
Е, оказа се, че решение има. В крайна сметка не съм открила топлата вода. Както почти всеки човек, който има проблем за разрешаване, аз се гмурнах в безкрайната бездна на Гугъл. Там попаднах на множество материали по темата. След като прекарах известно време, прехвърляйки различни сайтове, статии, форуми и проучих различни мнения, смея да твърдя, че намерих решението на своя проблем. Какво е то? То е мобилното приложение iCard.
Кои са iCard?
iCard са финтех компания и дружество за електронни пари, които са от 13 години на пазара. Ако не разбирате напълно какво означава това, спокойно, и аз бях така, когато го прочетох за първи път. Освен това, дори и не бях чувала дума „финтех“. Разбира се Гугъл отново не ме разочарова и ми даде дефиниция. Финтех идва от думите „финанси“ (фин) и „технологии“(тех). Т.е. това е компания, която съчетава предлагането на финансови решения, като притежава всички нужни лицензи за целта и в същото време разполага с технологията, нужна да извършва своята дейност. Оказа се и че финтех не е нещо чак толкова ново и че доста бързо навлиза на пазарите. От всичко, което прочетох, личи, че това е явно е бъдещето.
Беше ми интересно, дали само аз съм като изтървана от гората на тези тема. Затова попитах моето семейство и приятели дали знаят нещо за финтех. Пък и исках да получа мнение по темата от моето обкръжение. Какъв беше резултатът ли? Гледаха ме като гръмнати, все едно съм проговорила на китайски, без никаква надежда за за някакво прояснение. Оказа се, че „финтех“ за много хора е като риба на колело. Нещо ново, нечувано, непознато.
Какво се случи после?
Със Сияна скоро след това се уговорихме отново да се видим. Бяхме излязли на шопинг и бяхме засегнали темата за спестяване на време.
Тогава ентусиазирано реших да ѝ споделя за това, което бях открила. Как вече чрез приложението на iCard плащам сметките си с два клика. Kак когато си забравил или не си имал време да купиш подарък за повод, в последния момент можеш да поръчаш чудесен подарък – GiftCard (предплатена карта с персонализиран дизайн по избор, която важи за всички магазини).
Освен това ѝ разказах, че приложението си има и чат, подобен на познатия ви Месинджър, чрез който не само мога да си чатя, но и мигновено мога да изпратя пари на всеки, който използва приложението, независимо дали е в България или чужбина. Месечна такса за обслужване – няма. Не знам за вас, но това за мен си беше просто супер сделка.
В крайна сметка реакцията, която получих от моята приятелка, не беше точно тази, която очаквах. И тогава ме удари като гръм следната мисъл – хората не се доверяват на нещо, което не разбират и така могат да изпускат много добри възможности да направят добър избор, именно, поради липса на информация.
Защо ви казвам всичко това?
Защото трябва винаги да сме отворени за нови и по-добри възможности. Заради нашия навик да избираме познатото сме като кон с капаци – забравяме да вдигнем главата си и да се огледаме дали няма нещо по-добро, което да разреши проблемите ни. Затова се поставяме постоянно в не толкова приятни ситуации с „добрата позната банка“ с мудно обслужване, често с намръщени служители, неприятно високи такси и безкрайни опашки.
Това е причината да реша да споделя с вас това мое изживяване и да ви призова: интересувайте се, четете, информирайте се! Оказва се, че най-познатото ни не е задължително най-доброто за нас и точно това, от което ние имаме нужда.
