В днешния свят технологиите все повече ни улесняват. Независимо дали става въпрос да се чуеш с твой близък по телефона, да си платиш сметките, да запазиш резервация в любимия си ресторант или да провериш какво ще бъде времето през уикенда. Ще ви разкажа история, която е ярък пример за това как понякога могат да те спасят в наистина кофти ситуации.
Как започна всичко?
Живея в красивия (за мен) морски град – Варна. Беше един летен ден след работа. Прибрах се вкъщи, само за да се изкъпя и да се преоблека набързо и отново да изляза. Една близка моя приятелка – Симона имаше рожден ден и след малко трябваше да отида в един уютен ресторант, сгушен в боровата гора в предградията на Варна. Там с наши приятели щяхме да го отпразнуваме. Обаче имаше един проблем. Покрай работа и доста заетите ми дни напоследък не бях купила подарък. Дори още не бях сигурна какво да ѝ взема. Реших да отида до мола, близо до централните гробища, заради по-удълженото работно време и по-голямото разнообразие на магазин
След като обиколих 2-3 магазина за дрехи, за мое щастие, сравнително бързо успях да ѝ избера перфектния подарък. На манекена на витрината в единия магазин за дрехи, стоеше една прекрасна лятна рокличка на цветя и сякаш само мен чакаше. Тя беше право в десятката – познавах вкуса ѝ за дрехи и бях сигурна, че тя ще се влюби в нея. Помолих да ми я свалят от манекена. Оказа се, че е последната и беше точния размер, който ми трябваше. „Каква късметлийка съм“ – помислих си.
Грабнах я и само след секунди бях на касата, щастлива от направения избор. Имаше около 5 човека на опашката, но това не ме притесняваше. Щях да стигна до ресторанта само с леко закъснение.
Помня, че едното момче, което беше трети на опашката, заплати с телефона си. Помислих си „изгъзици“. За около 80 секунди, обаче, се случи нещо, което тотално обърна това мое разбиране с главата надолу.
Дойде моят ред. Казаха ми цената и аз започнах да се ровя за портмонето си. О, ужас! Усетих се, че в бързината съм забравила да го взема. Спомних си за това момче, което плати чрез телефона. „Сега и аз да можех…“.
Какво се случи после?
Е, наложи ми се да помоля да ми запазят роклята за след малко и по най-бързия начин запалих колата и се прибрах вкъщи, за да си взема портмонето. Все още имаше доста трафик по улиците. Беше час, в колко още имаше хора, които се прибират от работа. Трябваше да побързам, защото трябваше да се върна в мола преди да е затворил магазина. А аз не живеех чак толкова близо.
В крайна сметка успях да стигна 5 минути преди да затворят, задъхана и вече доста напрегната. Закъснях за празненството за рождения ден с 40 минути. Доста неприятно. Разказах историята за моите премеждия на приятелките си. Оказа се, че една от тях използва такова приложение, чрез което си плаща на касата чрез телефона и че е много доволна. След цялата тази случка и тези не толкова приятни преживявания просто си бях наумила вече, че трябва да проуча възможността за плащане с телефон.
И тогава разбрах
Тази моя история толкова ме афектира, че още на следващия ден аз вече бях заровена из всякакви статии на Гугъл, проучвайки възможностите за мобилни плащания.
Така открих дигиталните портфейли и мобилното приложение iCard. Чрез него ти получаваш възможността на телефона си да съхраняваш парите си, всички карти (дебитни, кредитни и за лоялност), да си плащаш сметките през телефона, да изпращаш пари безплатно и да пристигат веднага без да чакаш банките да ги обработват с часове. Всичко това без месечна такса.
Освен това няма опасност да загубиш или забравиш дигиталния си портфейл, тъй като той е в твоя телефон, който е навсякъде с теб. Нито ти заема място, нито ти тежи, за разлика от огромните тумбести портмонета, които много от нас имат, препълнени с какво ли не. Това да имам дигитален портфейл страшно много улесни живота ми.
Вие бихте ли дали шанс на дигиталните портфейли и кой използвате вие? Ще се радвам да споделите в коментарите, ще ми е интересно да прочета.