Започнах да тичам сравнително късно, да кажем в студентските ми години. Преди това всякакъв вид спорт като изключим федербала ми беше чужд. Бягането по 400 метрова писта ме караше да преоткривам все по-вдъхновяващи и същевременно силно зареждащи тялото преживявания. Докато си въртя обиколките на стадиона, които в началото ми се струваха сравнително непосилни, особено като знам, че 4 км не са никак много и то за време около 20 мин и повече, си мислех само за приятни моменти, а лошите мисли си отлитаха от ума. Обичах да тичам след работа, когато се чувствах и по-напрегнат.

Кое всъщност е онова нещо, което ме кара да практикувам бягане? Някои хора го правят за здраве, други за удоволствие, трети просто да се чувстват тонизирани. Аз пък намирам в бягането едно незаменимо чувство на удовлетвореност наред с изброените преди това причини.

Мисълта за поставяне на по-високи цели, за подобряване на времето на една и съща дистанция, за доказване на собствените си възможности пред самия себе си, ме тласнаха към участие в масови надбягвания. Първото ми официално участие беше на 5 км Morning Run преди 4 години. След като усетих тръпката и емоцията да се меря с други хора, бягането ме мотивира да давам повече от себе си. На всяко следващо състезание нещата се получаваха и крайният ми резултат се подобряваше.

Започнах да участвам и на по-дълги дистанции като за момента най-сериозното ми представяне беше на Софийския Кауфланд полумаратон през 2019 г. на 21,1 км с време 1:49:23.

Не е нужно да споменавам, че да стане човек добър атлет, макари и в аматьорската лига са нужни полагането на доста усилия и тренировки. При мен нещата ставаха постепенно. Не съм гонил от раз да постигна мечтаното време на трасето. В един момент паднах до желаното време, след което се стремях да достигна нов рубеж. Целта ми за тази година е да преодолея класическата дистанция от 42,195км на Пловдивския маратон, което за момента ще е най-сериозното ми участие.

За мое огромно разочарование обаче поради сложната ситуация с Covid-19 традиционният автентичен Атински маратон беше официално отменен за тази година. Той се слави като един от най-авторитетните, популярни и същевременно атрактивни маратони, които се провеждат почти във всяка световна столица. Хубавото при него е, че човек може да се запише на 5, 10 или разбира се на 42км в зависимост от това как преценява физическата си подготовка. Вместо масово събитие организаторите предвиждат да се проведе виртуално надбягване през мобилно приложение: https://live.sporthive.com/event/9838 . За нас запалените бегачи остава надеждата, че догодина живот и здраве ще имаме отново възможността да участваме на такъв голям финал.

В процеса на подготовка за състезание, макар и на аматьорско ниво, е нужно да обърнем внимание на няколко елемента. Важно е да разполагаме с надеждно средство за измерване на време, пейс (моментно време за изминаване на 1 км), дистанция. Аз лично ползвам часовник с вграден GPS като най-удобен вариант. Разбира се дигиталната ера, в която живеем ни предоставя и вариант с мобилно приложение като Strava, Endomondo, Runkeeper.   Неудобството в случая е, че трябва да носите мобилния си телефон в ръка или прикрепен над лакътя така, че да може да следите моментното ви представяне. Друг недостатък за мен е, че специално Strava приложението не измерва прецизно разстоянието по GPS данни.

Част от добрата подготовка е и цялостната екипировка. За мен е важно да имам подходящ екип за бягане и задължително леки и удобни маратонки.

Горещо препоръчвам на всички начинаещи бегачи книгата на Кристофър Макдугъл „Родени да тичат“, който е и автор на бестселъра „Родени герои“. Която и от двете книги да ви попадне в ръцете ще откриете примери за хора достигнали предела на своите възможности.

В „Родени да тичат“ авторът разказва истории за племена от свръхчовеци населяващи Медния каньон в Мексико. Те ни удивляват със способността си да преодоляват огромни разстояния бягайки през каньоните без да си причиняват травми и то защото не носят спортни обувки. Звучи наистина парадоксално на пръв поглед, но авторът доказва с нагледен пример, че носенето на прекалено меки и удобни обувки при бягане на дълги дистанции е основната причина за травмите при бегачите, докато тънките сандали при тези свръхатлети им помагали да се носят леко по земята без да усещат умора. Тази книга завладява ума на читателя и ни мотивира физически, и е причината да търсим щастието в бягането, защото всички ние сме родени да тичаме.

Бъдете и вие смели, вярвайте в собствените си възможности, защото осъзнавайки или не вие можете да ги развивате почти безкрайно и да изкарате на показ атлетът, който се крие във вас!