Едно интервю с Мила Нинова, китарист на завладяващата сърцата рок банда People of Maha. Групата е базирана в София и е в състав Бия Карвальо (вокали), Мила Нинова (китара) и Александра Гешева (барабани). Момичетата определят себе си като „ретро-футуристичен рок с вдъхновения от поп, класически рок, блус, хард рок и други“. През 2021 година издават първия си album Blue to Gold. Цялото интервю с Мила Нинова може да слушате и на следния звуков файл.
1. Здравей, Мила, благодаря ти, че прие нашата покана за това интервю. Откога се занимаваш с музика?
Занимавам се с музика откакто бях на 9, когато нашите ме записаха за първи път на уроци, но първия ми инструмент е бил триъгълник. Родителите ме записаха на уроци по акустична китара. Учех класическа музика, четях по ноти, но още от самото начало знаех, че ми се свири рок. Пети и шести клас вече си бях харесала определени песни – свиреше ми се Def Leppard, Metallica, Deep Purple и други. Започнах да гледам таблатури в интернет и да се уча сама. Мечтата ми беше да свиря на електрическа китара. В крайна сметка, родителите ми взеха електрическа китара и ме записаха на уроци в Rock School. Васко Първановски от Odd Crew беше първия ми учител по електрическа китара. По това време свирехме заедно с моята приятелка от училище Мими.
2. Как се запозна с Бия и Алекс?
Първо се запознах с Бия, която също като мен ходеше на уроци по китара и пеене в Рок скул. Бях споделила на моя преподавател, че искам да си имам банда и да участвам на концерти и той ми предложи да участвам на някой концерт. Той ми каза, че ученичката на негова колежка – преподавателка иска да свири една бразилска песен на благотворителен концерт на Рок скул, но няма китарист. Аз приех и така се запознах с Цвети, преподавателката на Бия и със самата Бия. С Бия от самото начало много си допаднахме, макар че в началото изпитвах известни затруднения с бразилската песен, не можех да усетя ритъма на тази песен, но след много репетиции изгладихме нещата. Продължихме да свирим и след концерта и да качваме песни в нейния канал.
Запознанството ни с Алекс беше нещо подобно – на същото място, но в различни условия. Алекс се беше записала за една песен като вокалистка и китаристка, а аз като китаристка за тази песен. От тогава започнахме да се виждаме и говорим. На първата ни среща с Алекс аз останах с погрешното впечатление, че тя е значително по-голяма от нас – на 30+. Поведението ѝ беше като на много зрял и улегнал човек, но всъщност в последствие разбрах, че тя е на моята възраст. Съответно тя пък е била останала с погрешното впечатление, че не я харесвам и че съм я гледала лошо на репетицията. Истината обаче е, че си паснахме много добре на репетицията и постепенно преобърнахме първоначалните си представи една за друга.
3. Трудно ли е да си част от момичешка рок банда? Кои са предизвикателствата пред които сте изправени?
Мога да кажа, че е и трудно, но и не чак толкова. Забавно е да си част от женска група, защото много повече се разбираме помежду си. Всеки има определена роля в групата, носи своята отговорност и това е тайната на нашета сплотеност. Ако нещо не се харесва някому, той го споделя и така заедно достигаме до компромисно решение, което да устройва всички. Нито Бия е шеф, нито аз, всички сме равни. В групата цари сговор, защото има ясно определени роли, които изпълняваме. Аз съм мениджър на бандата, моята задача е да търся банди, с които да свирим, фестивали, на които да участваме и други. Алекс е графичният ни дизайнер, който подготвя рекламните ни материали. Бия пък отговаря за социалните медии.
4. Откъде се роди идеята за името на бандата People of Maha?
Хората, които ти махат (смее се). Решихме, че искаме да продължим напред и да сменим предишното си име. Решихме, че или може да си поиграем нещо с имената ни или можем да си поиграем с различните значения на думата „маха“. Така се появи това име на бял свят. Всъщност името „маха“ е съкратено от имената ни, но може да се интерпретира по повече от един начин и тъкмо за това го избрахме за име на бандата. От една страна името маха на различни езици означава светлина, доброта, слънце и други. Ако „маха“ е цвят, той би бил оранжев или жълт.
5. Кой пише музиката и текстовете на парчетата?
Всички работим в екип. Понякога Бия може да се появи с готова песен и текст, понякога Алекс и понякога аз, но предимно Бия е по текста, а ние с Алекс по аранжимента, но, както казах, всички работим в екип. За нас е важно гласът на всеки един член на групата да бъде чут. Един интересен пример за работа в екип е парчето “Darling”, което е една от най-популярните ни песни към този момент. Работехме по първия си албум и бяхме подготвили няколко песни, но ни трябваха още, а на никой не му хрумваше нищо. Отивам на репетиция с Бия и тя ми каза „изсвири нещо“. Тогава имаше една мелодия, която ми се беше забила в главата и това беше началото на “Darling”. Това беше само китарен риф, в никакъв случай нещо, от което да се направи цяла песен. Бия ми каза да продължа да свиря и постепенно добавихме други неща. Момичетата дадоха и други идеи, променихме с няколко ноти тоналността и така със съвместни усилия успяхме да създадем нова песен.
6. Бихте ли се включили в музикално реалити?
Би било забавно да се включим някъде и да спечели и просто ей така, заради забавата.
7. Какви са бъдещите ви музикални планове / проекти?
Да продължим да пишем песни, записваме албуми, да се усъвършенстваме и още много други. В момента работим усилено по новия си албум, но подробностите ще запазя в тайна засега.
8. Коя е любимата ти песен на People of Maha?
Една от любимите ми е Remember my name. Много ми хареса начина по който написахме тази песен и причината за тази песен да се появи на бял свят.
9. Коя е песента на People of Maha, която не понасяш?
За съжаление, няма такава. 😊 Всяка песен си има свой потенциал, при положение, че след като изсвиря песните повече от 100 пъти, искам да си дам почивка и свиря нещо друго.
10. Кое е най-щурото нещо, в което си се забърквала напоследък?
Да бъда на места където не ми е работата, но, напоследък, като карам наляво надясно, попаднах в една хубава дупка на улицата и се запознах с един много интересно-странен човек, който твърдеше, че няма кола и не може да кара, а междувременно се качи в някаква си кола и отпраши нанякъде.
11. Какво правиш, когато не свириш?
Дишам (смее се). Разхождам се, виждам се с приятели, мисля стратегии за групата ми, търся информация, шофирам. Обичам да пътешествам, да скачам с парашут и бънджи. Искам да правя по-нестандартни и по-екстремни неща. Наскоро карах ATV и ми е мечта да карам по често и да ставам все по-добра! Обичам да ходя на кино и да рисувам татуси. А, и да не забравя – обожавам да заравям картофи в огъня (смее се).
Също така наскоро с група доброволци се организирахме и събрахме дарения за украинските бежанци. След това с Бия ги закарахме до Бургас, Пловдив и София в разрични пунктове. Помагахме с каквото можем, включително и на семейства с намирането на дом, дрехи и други.
12. Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Да правят това каквото винаги са искали, да се забавляват и да не се отказват в техните начинания и да се подкрепят един друг! Много бих искала и ние като групи да си помагаме повече. За съжаление, не винаги се получава така. Едно е да имаш определен брой фенове, които да те посещават редовно, но друго е, когато поканиш феновете си да слушат и друга банда. Така и двете групи ще успеят и ще достигнат до повече слушатели.
