Старите обичаи на Бъдни вечер и Коледа

trapeza badni vecher
Из „ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ – НРАВИ И СВЕТОГЛЕД НА БЪЛГАРИТЕ“
автор: Илиана Дечкова

БЪДНИ ВЕЧЕР  – 24 декември

Малка Коледа или Бъдни вечер е неподвижен празник. Това е един от най-важните дни в годината за българина. Ритуалите и обредите, с които се посреща Коледа и раждането на Божия син са богати. Тъй като на 25 декември приключват коледните пости, стопаните колят ритуално прасето, което са отглеждали цяла година специално за този ден на 24 декември, но ядат от месото на Коледа.

СИМВОЛИТЕ

Един от най-важните символи е бъдникът. Мъжете от семейството отиват през деня в гората и отсичат дърво, обикновено дъб или круша, което ще гори през цялата нощ. Докато влачат дървото към дома, го качват на шейна, защото не бива да опира на земята. Бъдникът трябва да гори без прекъсване, в някои краища на страната до Йорданов ден, за да не угасне животът в семейството през следващата година. Когато изгори, пепелта не се изхвърля, а се ползва за лекарство.
На Бъдни вечер, вечерта преди Коледа, трапезата е постна и винаги с нечетен брой ястия. Стопанката задължително слага орехи, чушки, ошав, тиквеник, постни сарми, варено жито. Дори и питата е постна. Обикновено украсата на питата е с кръст от тесто по средата или монограмата на Исус Христос, а по краищата са наредени топки, които пък са заградени от по-голям къс тесто.
Топките на питата символизират домашните животни, но най-често овцете. Затворения кръг е символ на кошарата. Това не е случайно, тъй като ранните християнски зографи са представяли Исус като добрия пастир, заобиколен от стадо овце. А според Библията детето Исус е положено в ясла след раждането си. В празнично-обредната система на Бъдни вечер и Коледа се преплитат библейските притчи и народните вярвания.
Когато трапезата е готова, цялото семейство сяда на трапезата, а най-възрастният член, мъж или жена, прикадява вечерята. После стопанинът, главата на семейството, разчупва погачата. Първото парче е наречено на Богородица и се слага до иконата. След това разчупва останалата част на толкова парчета, колкото са членовете на семейството. Момите гадаят като слагат хапка от обредната пита под възглавницата си. Когото сънуват, той ще е избраникът. През цялата вечер, ако някой трябва да стане, върви приведен, а не изправен. Това се прави, за да са приведени житата на нивата и клоните на дърветата от плод. А празничната трапеза не се раздига, оставя се до сутринта.

КОЛЕДАРИТЕ

Освен семеен, празникът е и общоселски. Още седмица преди празника коледарските дружини се събират, за да си припомнят старите песни и да разучават нови. Ръководителят на една дружина се наричал Станеник и е най-възрастният. Не всеки и не всякога можел да коледува. Но момък, който не е бил коледар, няма право да се жени. Момците коледуват, а девойките лазаруват. Двата празника имат много общи черти. Само млади, несемейни хора участват в обредите. Те са важна част от живота им, защото след коледуване и лазаруване, момчето и момичето стават мома и ерген, преминават в друго обществено положение, сменят социалния си статус. И момите след Лазаров ден, и ергените след Коледа могат вече да се задомяват.
В коледарските дружини има и малки деца. Те не извършват обредните тайнства с големите, но имат своето значение и място в групата. Онези от тях, които чукат на вратата, се наричат коте, а тези, които приемат и носят даровете, се наричат магаре. Ролята на коледарите е да обиколят всяка къща в селото и да наричат за здраве и берекет стопаните. Те пък за благодарност ги даряват с пари и кравай, месо, сланина, боб, брашно, вино.
Коледува се от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. Хората са вярвали, че точно тогава, в най-тъмните часове се появяват злите същества като таласъми, вампири и караконджули. Но коледарите ги прогонвали със своите магични песни. След песните станеникът, който държи коледарският кравай, дар от стопаните, казва: „От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!“ Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това дарове се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището.

КОЛЕДА – 25 декември

На следващият ден след Бъдни вечер е Коледа. И тук се преплитат християнските със старите народни вярвания. На Коледа приключват 40-дневните пости. Църквата празнува раждането на Спасителя, а народът – раждането на новото Слънце. Основната символика на Коледа е вечната природа, умираща и възраждаща се отново и отново. Коледната трапеза е богата и предимно с месни ястия. Освен свинското, на трапезата присъстват пищни баници с месо или сирене, пълнени кокошки, свинско, кисело зеле, пастърма, пържени кюфтета. Младенецът е роден, но до Йорданов ден дните се наричат „мръсни” и се смята, че точно тогава бродят всички зли, свръхестествени същества. Човек не бивало да замръква навън, за да не му напакостят. Ако все пак някой е трябвало да излезе по тъмно, задължително е носел със себе си муска с основна съставка чесън, за да го предпази от мрачните сили.
Сутринта на Коледа хората ходели на черква. След това започвало наддаването с момини краваи. Ако момък люби мома, за него е било въпрос на чест да и откупи кравая. Цял ден се виели хора, където наедно се веселяли и млади и стари.
На Коледа ако сол вземеш на заем, да я върнеш скоро, да не те болят очите. Ако пък ушите ти писнат, то ангел минава покрай теб. Прекръсти се три пъти и си пожелай нещо. Децата с огън да не играят по Коледа, че да не се напикават нощем. А нощем да не се броят звезди, за да не излизат брадавици по ръцете… това са само част от поверията, в които хората са вярвали.
И днес Коледа се празнува  три дни – 25, 26 и 27 декември, като последният ден е и денят на Св. Стефан.
iliana.dechkova

Author: iliana.dechkova

Казвам се Илиана Дечкова, от Варна. Аз съм лицензиран преводач с руски и италиански, писател, копирайтър, учител по италиански език и икономика, автор на фолклорен сборник, две авторски колоди с карти с инструкции и детска стихосбирка.

Вашият коментар