Снимка от проекта „Portraits of Shame“ на фотографа Ивайло Христов, илюстриращ окайващите условия, при които тренират българските спортисти
Излиза, че в България е нелегално, странно и дори неприемливо да се спортува на публични места. Излиза, че нямаш право да навираш в лицето на хората твоето спортуване. Ако човек отиде да бяга в двора на някое училище е твърде вероятно да бъде изгонен, нищо че и без това децата там отдавна не спортуват. Повечето училищни дворове имат само две врати и никакви очертания. Ако пък тръгнеш да караш колело те спират невъзможните градски условия. Хубавото е че все пак се правят някакви опити за изграждане на велоалеи в големите градове, макар че някои от тези проекти се оказаха повече от комични. Но не липсата на съоръжения е основния проблем, а липсата на спортна култура и желаещи да спортуват.
Спортуващите хора са почти изтласкани от обществото. Най-голямата част са наблъскани във фитнеси и спортни зали, едва ли не за да не ги виждат хората. Друга част отиват да играят футбол на заградени футболни игрища. Бягащите пък се събират всеки уикенд в специален градски парк за да бягат заедно. Колоездачите сякаш са най-активни, събират се в организации и се борят за изграждане на подходяща инфраструктура за колоездене в градовете. Тъжното е че по-голямата част от обществото гледа на тези спортуващи като на луди, защото за повечето българи спортът е нещо безмислено. За тях да спортуваш има смисъл само ако искаш да отслабнеш или ако ти плащат за това. Спортът за здраве е някаква химера. Ходи обяснявай на някой случаен човек, че ходиш да бягаш 10км за собствено удоволствие или че ходиш с колело на работа за да се чувстваш по-добре. Малко хора биха те разбрали.
Министърът на спорта Красен Кралев беше изявил в началото на мандата си, че ще популяризира масовия спорт. Тази негова идея наистина е страхотна, макар и да не знам доколко си изпълнява обещаното. Без масов спорт няма как да има професионален такъв ! Без масов спорт дори няма как да има пълноценно общество и държава. Най-страшното е когато младите хора не са стимулирани да спортуват. Младостта и физическата активност са като скачени съдове, които изграждат организма и човешкия характер.
Има ли смисъл да коментираме защо вече България почти не може да спечели и един медал от олимпиада или пък да класира на престижно място спортист в какъвто и да е спорт ? Мисля, че няма нужда, защото от написаното по-горе става пределно ясно защо. За да се променят нещата трябва самите ние да си променим отношението към спорта и физическата активност.