Kак пропускаш живота си, вярвайки че има нещо за пропускане

Случвало ли ти се е да отидеш някъде, където не ти се е ходило в момента, само от страх да не пропуснеш нещо важно?

Случвало ли ти се е да захвърлиш потенциална добра връзка от страх, че там навън съществува друг, още по-подходящ партньор, който може да изпуснеш?

А дали понякога не си мислиш, че другите хора имат в пъти по-интересен живот от теб и че ще си умреш, без да си изпитал всички блага, което животът има да предложи?

Ако си отговорил с “да” някой от тези въпроси, то вече си запознат с усещането, наречено FOMO (Fear of missing out).

Какво пропускаш

Какво ли точно ти се върти в главата, когато имаш усещането, че пропускаш нещо? Дали това, че другите живеят по-добре от теб? Или че имат неща, за които ти само можеш да мечтаеш? Дали са възможностите за пътуване и приключения? Модерната скъпа кола? Къщата като извадена от интериорно списание? Това, че някой е по-популярен от теб? Че е „успял“ в живота, каквото и да означава това? Получаващ внимание, от което ти самият имаш отчайваща нужда.

На фона на всички тези лъскави неща, които ти потенциално пропускаш с твоя средностатистически живот, нека те попитам нещо: Какво точно си мислиш, че пропускаш?

Как възприемаш чуждото благополучие

Ние, хората, сме майстори в това да се представяме като по-успешни и по-благополучни, отколкото в действителност сме. И социалните медии ни помагат масивно в създаването и разпространението на илюзии. Защо да не вземем едното готино нещо, което ни се е случило днес, в последния месец, а може би и година, и да не го раздуем до неузнаваемост? Защо да не преувеличим щастието, което изпитваме с партньора и да скрием зад завесата моментите на фрустрация и неразбирателство с него? Защо да не покажем готините снимки от плажа на едно или друго вълнуващо море, и да пропуснем факта, че прекарваме останалите 48-50 седмици в годината в офиса и по улиците на родния си град, в който не се случва кой знае какво?

Илюзии се създават лесно. Особено, когато на останалите им се иска да са истина.

Какво печелим с това? Надуване на крехкото ни его? Доказателство колко сме успешни? Усещане за значимост?

Дали онова, с което се опитваме да впечатлим другите сега, ще има някакво значение в момента, в който си тръгваме от тоя свят? Дали то ще е показател, че сме живели истински и сме оставили нещо ценно след нас? Дали с него ще сме вдъхновили другите да направят най-доброто от живота си? Или целта ни е била просто да се къпем в тяхната завист?

Какво всъщност искаш

А ти, приятелю, когато се впечатляваш от лъскавите фасади на „успелите“ хора, запитай се какво стои зад фасадата, което не виждаш. Замисли се за времето и енергията, които губиш, за да им се впечатляваш. Да им завиждаш. Да се чувстваш провален и недостоен. Заслужава ли си?

Нямаш ли си твоя градинка за поливане? Нямаш ли си твоето тяло, твоя ум, твоите уникални характеристики, твоите предизвикателства, слабости, силни страни? Твоите мечти? Не би ли било по-добра инвестиция вместо да се занимаваш с тях, да се занимаваш със себе си? А от околния свят да вземаш само онова, което те вдъхновява и те кара да вървиш напред. Но не от омраза към себе си и живота си. А от любов към тях. Осъзнавайки, че всеки от нас живее със своите ограничения. Колкото и да е готин някой, никога не е чак толкова готин, колкото въображението ти го рисува. Нито пък е толкова важен, че да си заслужава да се откажеш от себе си и своята сила.

Всички ние сме просто хора на този свят. Не сме нито безсмъртни, нито богове. Колкото и да се развиваме, колкото и неща да постигаме във външния свят, в края на краищата винаги ще си имаме своите слабости. Телата ни ще ни предадат в един момент. И ще се превърнем в спомен за идващите след нас. Нека не се впечатляваме чак толкова от нечий чужд успех. Нека не се стремим да бъдем едновременно навсякъде. Вместо това да се запитаме: Какво аз искам за себе си от този живот? Кои мои нужди са незадоволени в момента, та имам нужда да поставям на пиедестал други хора и да вярвам, че те имат по-щастлив и по-смислен живот от мен? Какво наистина си заслужава моите усилия и време?

Напук на онова гласче в теб, което те плаши до смърт, твърдейки че другите живеят в пъти по-интересно от теб. Истината е, че не пропускаш нищо от онова, което не е добро за теб. Ако трябва да жертваш времето си за почивка, спорт, учене, само и само за да си с хора, които макар и готини, не ги е грижа за теб. Ако се потискаш от сравнението си с нечия чужда фасада. Ако се самоубеждаваш, че животът ти е тъп и не си заслужава, защото не е като на еди-кой си.

То нека ти кажа нещо: Не пропускаш нищо от нещата, от които нямаш нужда!

Истинското усещане за благополучие идва от добрата грижа за теб самия и твоите собствени живот и потенциал. От това колко добре се грижиш за тялото си, с какво храниш ума си, качествата на характера, които развиваш. Качествените връзки с другите хора. Вършенето на работа, която създава блага за обществото. Даването на своя принос към света. И, разбира се, приятните неща, които можеш да изживееш. Изживяването на нещо хубаво не е автоматично свързано с това да имаш много. Свързано е с умението ти да забелязваш, цениш и извлечеш максимум удоволствие от онова, което вече имаш.

Не можеш да изпитваш FOMO, когато си ангажиран изцяло с живота ти тук и сега и правиш възможно най-доброто от него. Толкова, колкото ти позволяват силите и обстоятелствата. Това е вътрешна игра, не външна. Ключът за победа е в твоето съзнание, не в изграждането на лъскави фасади.

Какво губиш, когато фокусът е на грешното място

Живеем във време, в което твоето внимание е един от най-ценните ти активи. Как го използваш е онова, което в голяма степен ще определи колко пари ще печелиш един ден, какво ще е мястото ти в този свят, нещата, които ще изживееш, какво ще направиш с живота си.

Умението да управляваш добре своя фокус, така че да постигаш твоите дългосрочни цели и благополучие, е модерният еквивалент на коефициента за интелигентност. Склонен ли си да го пилееш за щяло и нещяло? В завист и страх, че пропускаш нещо кой знае какво? Тогава най-вероятният резултат ще бъде пропускането на собствения ти живот.

Ужасна загуба е да прекараш времето си, втренчен в онова, което околните правят, докато твоите човешки потенциал, усещане за вътрешно благополучие и мечти вехнат като цветя, оставени без вода и слънчева светлина. Докато напояваш чуждото его с валутата на твоето внимание, лишаваш себе си от вниманието, нужно, за да си успешен във важното за теб.

Това е нещото, което е жалко да пропуснеш. Не въображаемото безконечно щастие, което си въобразяваш, че другите изживяват, някъде далеч от теб.