Преди известно време започнах все по-често да се вглеждам в табелките на улиците, които носят човешки имена. Личностите, на които са кръстени улиците би следвало да имат някакво достойно място в историята на България или на българи, които са дали съществен принос на света.
За моя голяма изненада много от улиците, жилищните сгради, че дори и градовете все още носят имена от времето на проваления социализъм: бл. Комсомолец в Русе, ул. Пиер Дегейтър в София, Димитровград, Благоевград. Въпреки че се пишем на големи патриоти, фокусът беше насочен единствено към рушене на съветски паметници, които по мое мнение са за преместване в музея на социализма. Истинското прочистване на народната памет от противоречиви и привнесени имена е съществена задача, която трябва да стои на дневен ред сред обществото. В тази връзка, за да не изглеждам едностранчив в политическите си нагласи, смятам, че паметници на чужди държавни ръководители, които също нямат пряка връзка с българската история (например паметникът на Р. Рейгън в Южния парк), следва да бъдат премахнати.
Особено голямо възмущение предизвика у мен фактът, че една от улиците в гр. Тетевен, на която съм живял като малък, е кръстена на един от доказаните предатели на Васил Левски – Иван Фурнаджиев. Самият Левски заедно с Димитър Общи нееднократно са се укривали в Хаджиивановата къща в този град, която понастоящем е преустроена в механа. Има издигнат дори паметник на Апостола непосредствено до това място.
Но кой всъщност е бил Иван Фурнаджиев?
Ето малко документирана история по темата. Като даскал в Тетевен той е бил разпитан от турските власти във връзка с обира в Арабаконашкия проход. Неговите показания са решаващи за хода на следствието и за последвалия разгром. Той твърди, че бил вкаран насила в комитета чрез заплаха с убийство, че държал книжата и познавал членовете му. И предлага на властта: „Ако ме натоварите с тая работа, аз ги познавам всички, ще ги намеря. Ще отида в Плевен, ще отида и на други места, които аз зная. Ще събера много сведения.“ Фурнаджиев пръв издава Левски и му прави най-точния словесен портрет: „Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът музъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големии пъстри.“Даскалът издава накъде е побягнал Общи и пръв посочва Ловеч като център, в който се пращат пари и оръжие. Протоколът за разпита му завършва със следните паметни думи: „В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да спечеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това искам. Ето аз издавам!“ В съда даскалът прави важното уточнение, че сам се е явил пред следствието: „Дойде пашата. Аз отидох самичък и му разправих подробно каквото знаех за нападението на хазната, за комитета и комитетските книжа. Така Фурнаджиев си е спестил изтезанията, но не и присъдата. Осъден е на заточение в Диарбекир и там умира.“ /из книгата „Предателите на Левски“от Росен Янков/
На кого би ми хрумнала идеята да кръсти улица на такова нищожество, умът ми не го побира. За да не срамим повече паметта на Апостола, искам да отправя молба към настоящия кмет на община Тетевен д-р Мадлена Бояджиева да предприеме стъпки за смяна на името на улицата. Призовавам тетевенци също да не остават безучастни към това недоразумение и да настояват за незебавното й преименуване. Защото такива личности като Ив. Фурнаджиев нямат място в българската история и родова памет.