Моята история с бягането всъщност започна доста отдавна. Реших да променя начина си на живот още в гимназията. Беше лятото на 9-ти срещу 10-ти клас, когато реших да започна да спортувам. Целта беше да се отърва от натрупаните килограми, които бях качил в последните няколко години. Успях да постигна целта си с доста лишения, малко храна и непрестанни тренировки – бягане, колоездене и физически упражнения. Не бях следвал никаква диета и никаква програма, просто правих това, което мислех, че ще ми помогне и то наистина подейства. Резултатът беше много свалени килограми – краката ми (особено прасците) буквално се стопиха и от дебели тополи станаха доста мускулести и атлетични. На първия учебен ден изненадах всички с многото си свалени килограми.
Разбира се нямаше как да поддържам това тегло и връщането на килограмите беше само въпрос на време. Причината е, че единствената ми цел тогава беше да сваля килограми, а не да променя начина си на живот и да започна да спортувам. Бях твърде млад дори за да осъзная тези неща. Лека полека качих малко килограми. През следващите години правих като повечето хора – спорадично спортувах и чат пат ходих на фитнес. На абитурентския си бал вече не бях толкова слаб, но все пак поддържах някаква минимална форма. Нещата се влошиха драстично обаче в студентските ми години. Първите два курса в универститета почти не спортувах, не се движех и освен, че поглъщах големи количества алкохол, се храних и с абсолютни боклуци. Още помня вечерта, когато реших, че нещата трябва да се променят. Бях преял с храна от студентския стол и с други вредни боклуци, сред които енергийна напитка Monster. Изведнъж почувствах ужасна стомашна криза с жестоки убийствени болки и повръщане. Положението беше толкова зле, че сериозно се замислях да отида в болница. И до днес предполагам, че тогава съм бил развил начален етап на язва или гастрит. В този момент в мен нещо се пречупи и си казах, че бягането и спорта ще започне отново. Бях достигнал 92 килограма, което беше абсолютен рекорд за 176те ми сантиметра и за пръв път в живота ми бях наистина дебел.
Когато започнах да бягам това се случи на терена на НСА, което и до днес ми е едно от любимите ми трасета за бягане. Спомням си колко убийствени бяха болките, които усещах в прасците си. Там не бях качил килограми, те бяха останали слаби, а сега трябваше да носят 92 килограма. Въпреки ужасните болки не спирах да бягам и сякаш някаква външна сила ме караше да не спирам. Този път свалянето на килограми не беше екстремно, а съвсем плавно. Лека полека осъзнах, че няма как да спра със спорта и бягането повече. Това се превърна в неизменна част от начина ми на живот.
Наложи се да живея извън София през следващите 2 години, където бягането продължи в Асеновград и Пловдив. За период от около година свалих около 17 килограма.
През 2014 година започнах да участвам на 5км рън – съботно любителско бягане на 5 километра, което обаче не е състезание, но все пак има класиране. Първото ми бягане беше на 2 август 2014 година, а до днес имам вече 104 бягания на 5км рън.
Впоследствие се завърнах в София през 2016, а през същата година беше и първото ми официално състезание. Това се случи септември месец на едно състезание, което вече не се провежда – Толе Рън. Трасето беше 13 километра, преминаваше през няколко парка и завършваше на НДК. Спомням си колко тежко ми беше на финала. Бях истински разбит и съсипан.
От тогава започна поредица от състезания – Софийският полумаратон през 2017 година, полумаратон Пловдив през 2018, целият Софийски маратон през 2018 година (първият ми маратон), Атинския маратон през 2018 година, Варненският и Софийският маратон през 2019 година (най-бързият ми маратон и най-голямата ми гордост до момента. Избягах го за 3 часа и 50 минути).
Въпреки, че дълго бягах от планинските състезания като дявол от тамян, все пак се гмурнах и в тях. Разбрах, че няма нищо страшно в тези бягания, а дори са много по-лесни и приятни от скоростните асфалтови бягания. В планинските бягания може да се открият и много различни, интересни, позитивни и приятелски настроени хора. Така през 2020 година завърших първия си планински ултрамаратон – Витоша 100 като го преодолях за 14 часа.
За едно нещо съм сигурен. Стига да имам най-ценното – здраве, никога няма да спра с бягането и спорта. Това е нещо интегрално, което ми носи много радост, тонус и удоволствие. Моето виждане за аматьорското бягане е, че всеки един аматьор трябва да го практикува преди всичко за удоволствие и тонус. Състезателния елемент е нещо, от което нито един бегач не е избягал и всеки се цели да постигне големи резултати. Но нека не забравяме , че като аматьори не трябва да се вманичаваме в резултатите, а в удоволствието от самото бягане. Вманичаването не води до нищо позитивно и единствено разваля идеята на аматьорския спорт.
