Каквото и да казват някои хора, няма такъв човек, който да не се обижда – явно или тайно, притаено. Повечето от нас са склонни да отминат обидите на странични хора, но да се разочароват, когато те идват от близките, а немалко са и хората, които се засягат от всичко. Което е детинско или казано чуждоезично – инфантилно.

Много от онова, което имаме или приемаме за обиди, са безобидни неща, особено ако те са не-преднамерени. Но престават да бъдат безобидни, когато са съзнателни и отправени от някой, който цели да ни уязви. Тук се отваря нова тема за това какво има да отработва и този, който обижда, но нека на първо време се справим със себе си и собствените блокажи, и тогава да отправим взор и анализ към обраслата с бурени чужда градина.

За да  разберем последиците от нанесената обида, трябва преди това да разберем:

• защо се обиждаме,
• каква е правилната реакция,
• какви са последствията от обидата и
• какво бихме могли да направим за себе си, за да не попадаме в капана на обидата и човека, който я отправя към нас.

Защо се обиждаме?

Зрялата възраст е отражение на детският опит. Психиката фиксира моменти, украсени с негативни преживявания и на тяхна основа формира защитни механизми, които в бъдеще ще станат неразделна част от жизненият сценарий.

По природа ние сме така устроени, че да се защитаваме от хора и ситуации, които са ни неприятни, и да избягваме да общуваме с тях. А всъщност е нужно точно обратното – да бъдем по-близо до тях.

Защо ли? Защото никой не може да ни обиди. Ние сами избираме от кого и от какво да се обидим. Нас вече са ни обиждали в детството на тази тема и в сегашния момент партньорът/ колега/ приятел просто случайно докосва тази наша рана (болезнена точка), а реакцията ни на този детски спомен и емоция в онзи момент, е обида. Децата нямат натрупан опит и осъзнатост, и именно това превръща думите и критиката в отрицателни емоции и обида, и те бързо изпълват детското сърце с болка. Затова и всеки от нас трябва да си даде ясна сметка и представа за силата на думите.

Ниската себеоценка, липсата на изградена устойчива представа за себе си, неустановените все още лични граници и понятия за добро и зло, са онези малки дяволчета, които кара детето да се свива в себе си и да превръща съпротивата във вътрешен гняв, вина и обида. За жалост, поради куп поводи и причини, порасналото вече дете, задържа и затвърждава тези емоции и блокажи, и ги притаява някъде дълбоко там, до момента, в който някой натисне бутона.

Защо ни е нужно да бъдем по-близо до тези хора, на които се обиждаме?

За да може да разберем себе си по-добре. Всеки човек, който ни обижда, ни помага да се разкрием, да опознаем себе си, да отхвърлим старото усещане и да го възкрасим като Феникс с нови краски и стойност, показва ни части от нас, които да излекуваме, колкото и странно да звучи.

Ако искаме да разберем себе си, да се опознаем, да се приемем, да внесем ред и чистота в нашия вътрешен свят – то тези хора са ни необходими и много полезни и ни помагат.

Каква е правилната реакция в такъв случай според психолозите?

Да поговорим или поне да опитаме да поговорим с онзи, който ни атакува. Важно е тези неща да ги обсъждаме веднага. Или поне бързо. Иначе ще имаме проблем в бъдещето ни развитие като хора, граждани, родители, служители и т.н.

Трябва да се подчертае и, че обидата не е едностранен процес – всяка от двете страни я носи в себе си, каквото и да претендира, колкото и да крие. Важното е изясняването между страните да се начене и случи във възможно най-кратък срок от конкретната ситуация, нанесла обида. Колкото и да се правим, че сме способни на тотална прошка (неслучайно е казано: Човешко е да се греши, Божествено – да се прощава), пълната амнезия спрямо една сериозна обида е невъзможна, особено в първите мигове и дни след причиняването й.

Какво ни причинява обидата? / Психосоматика на обидата

Има много автори, които са писали по темата, като най-популярна в последното десетилетие е Луис Хей, която ни напусна неотдавна. Като човек, преминал през много тежки изпитания в живота си, част, от които са именно свързани с гнева, вината и обидата, тя споделя, че убежището на обидата е в областта на гърдите, а най-честото проявление във физически смисъл са кистите, бучките, възлите и всякакви топчести образувания в цялото тяло и във всички системи и органи.

Според Гещалт психологията, възникнала в началото на 20-ти век /1912 година/, болките в гърба се срещат при много хора, независимо от възрастта,  и са причинени от прекалено психично натоварване, неудовлетвореност в любовта, и най-често се срещат при хора, които са свикнали да преглъщат обидата и да крият чувствата си. Друго място, където обидата сигнализира за своето присъствие, е гърлото, като проявлението е в чести и хронични заболявания, като болки, сухота, ангини, ларингити, възпаления, Хашимото, Базед и т.н.

Според М.И.Р. – Метод за интегрална реализация, обидата е причина за артрита, възловите уплътнения, рака и дори проблемите в челюстта. Методът обяснява психосоматично тези болести, като посочва, че обидата предизвиква възпалителни процеси, които капсуловат образуванията, физическо проявление на блокажите, повишават киселинността в организма, като по този начин активират гъбичките и тяхното увеличаване и групиране, и подпомагат образуването на гъбични колонии, които в крайна сметка довеждат до ракови образувания от всякакъв характер. Едни от първите „бушони“, сигнализиращи за нередност в организма, са щитовидната и надбъбречната жлеза. Те ни обръщат внимание за първите последствия от обидата, гнева, вината и неудовлетворението – Хашимото, диабет, инсулинова резистентност, рак, псориазис, лупус, множествена склероза и т.н.

Ще спра до тук, защото темата е изключително дълга, а със сигурност идеята на статията не е да увеличим нивото на стрес и тревожност.

Добрата новина е, че щом сме могли да предизвикаме сами този низ от физически проявления само с една или няколко обиди и съответните емоции, значи можем да предизвикаме и обратното – оздравяване и премахване на блокажите също с помощта на мисъл и положителни емоции. Нужно е само постоянство и вяра, положителна нагласа и силна мотивация. И всичко това не са празни приказки.

Ето една проста техника за справяне с обидата:

Как да се справим, за да отшуми качествено обидата?

• Приемаме, че се обиждаме главно на хора, които чувстваме близки. Останалите нямат място в нашето съзнание.
• Анализираме обидата и защо тя ни е обидна – какво е нашето участие в нея, какво е участието на отправящия обидата, защото, както вече стана ясно, обидата има две страни с общо минало.
• Когато изясним със себе си елементите на обидата и емоциите, които тя поражда у нас, правим следната медитация + визуализация: Представяме си, че седим на брега на езеро. То е спокойно и повърхността му е гладка. Дишаме дълбоко, през диафрагмата, и издишаме силно, рязко и шумно със звука ХА. Повтаряме това поне 7 пъти, но ако усетим необходимост, можем да продължим колкото е нужно. Когато усетим, че вътрешното съпротивление, напрежение и усещания за обида е отминало, си представяме, че държим в ръката си връзките на балони с имената на обидите и хората, които са ги отправили към нас. Визуализираме всеки един, оставяме емоциите да ни изпълнят и ги издишаме отново рязко, силно и шумно с ХА, и пускаме съответния балон. Повтаряме това, докато пуснем и последния балон. Когато ръцете и душите ни останат празни, се усмихваме – с устни, със сърце, със съзнание, с черния дроб, със зоната на нивото на пъпа и в обръч около нея. Оставаме в това състояние до пълното ни притихване и смиряване. Поемаме в деня си пречистени и свободни.

Ако все пак усещате, че сами няма да се справите, с радост ще бъда до вас, когато е необходимо. На разположение съм да ви консултирам и да работим за-едно за завръщането ви към себе си-то!

 

Автор: Райна Стаменова