Новото българско кино за повечето хора е нещо, за което не искат и да чуват. Хората си представят мрачни и депресиращи филми, които не предизвикват особено желание у зрителя да бъдат гледани. От една страна са прави, защото голяма част тези филми са точно такива. Но има съществена разлика между тежък драматичен филм и лош филм. Голямата грешка при повечето български филми е, че се опитват да бъдат едновременно тежки и драматични, но дори не успяват да се класират като наистина добри филми. Причината да се правят главно такива филми е тяхната цел да бъдат показвани по международни филмови фестивали и да печелят награди. На тези фестивали се цени главно авторското, драматичното и арт кино. В основната си част обаче българските филми не постигат голямата си цел – да станат фестивални хитове на арт киното, защото им липсват много неща. Едва от 2010 насам започна да се произвежда и друг тип кино насочено към масовата аудитория. Това са излъскани комедии, екшъни и трилъри, които могат да се харесат на масовия зрител. Те обаче са доста малко и почти липсват в тази класация. Тук ще се опитам да направя класация на най-доброто от българското кино от 1989 година насам, като не съм успял да гледам много малка част от новите качествени български филми. Няма да включвам документални филми в класацията, защото те са на много по-високо ниво от игралното ни кино и на практика ще превземат почти целия топ 10.

Тази класация е последно обновена към март месец 2018 година. Нека стискаме палци следващите години да ни поднесат още по-добри български филми.
10. Тилт (2011)

„Тилт“ е безспорно успешен филм за българските стандарти. Героите са млади хора, които наистина не са фалшиви и наподобяват максимално реално съществуващи личности. Това беше един от първите български филми от 1989 година насам, който може да отидеш да гледаш с приятели на кино и да не се чувстваш тъпо и неловко. Единствено обаче свежата младежка атмосфера го прави гледаем, недостатъците на филма са прекалено много, за да бъдат игнорирани.

9. Урок (2014)

„Урок“ е филм за тежката съдба на една българска учителка принудена да обере банка, за да си плати заемите, в които е затънала заради алкохолизирания си съпруг. Тя минава през всякакви възможни унижения, за да ни покаже колко е гаден животът в държавата ни. Филмът грабва вниманието, въпреки безцелно мрачната си атмосфера и задържа вниманието на зрителя, което все пак заслужава овации.

8. Мисия Лондон (2010)

Това е най-успешния финансово филм от 1989 година насам. Чрез него българина разбра, че българското кино и телевизия го има и все пак може да прави хитове и да привлече масовия зрител. На пръсти се брояха хората, които не бяха гледали филма на кино, като истерията в един момент беше толкова голяма, че дори родителите и бабите на повечето хора бяха отишли на кино за втори път след комунизма, след като го бяха направили вече за „Аватар“ на Джеймс Камерън. А самият филм наистина беше качествена комедия основана на традиционно смешните за всеки българин български простотии.

7. Слава (2016)

„Слава“ е вторият филм от планираната трилогия на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. След силния „Урок“, сега „Слава“ скача на още по-високо ниво и ни сблъсква със съдбата на беден железопътен работник, който намира голяма сума пари на релсите и решава да ги върна. Като благодарност от властите обаче получава просто часовник, но същинските му проблеми започват след при награждаването му. Филмът е същинска трагикомедия, която не отстъпва на най-добрите в този жанр.

6. Възвишение (2017)

„Възвишение“ се превърна в кино събитието на България за 2017 година и един от най-успешните исторически филми в историята на българското кино. Това не бива да учудва никого, защото „Възвишение“ е в противовес на използваната до този момент формула за исторически български филм. Успехът се крие в хумористичния и позитивен характер на повествованието, както и литературния гений на Милен Русков, на чиято едноименна книга се основава филмът.

5. Подслон (2010)

„Подслон“ е истински качествено кино, което е силно повлияно от румънските филми. Излишно е да споменавам успехите на новото румънско кино, което дълги години е неизменна част от най-силното европейско кино. Съвсем успешно е представен сблъсъка на младите хора в България със закостенялото застаряващо население, главно в лицето на техните родители. Пропастта между поколенията е огромна заради политическите и социални промени в страната. Тяхното съжителство е трудно, но филмът показва, че с желание винаги може да се намери общ език.

4. Каръци (2015)

„Каръци“ е смешен и много добре реализиран черно-бял филм. Това е най-забавния български филм след 1989 година и може би само „Мисия Лондон“ може да му е конкуренция в тази класация. Актьорите са добри, реализацията добра, хумора е много абсурден, а сюжета силно занимателен. Еднакво подходящ за всички възрасти.

3. Източни пиеси (2009)

Филмът стана толкова успешен поради два фактора. Първият е тежката съдба на симпатичния главен герой, с който много българи се идентифицират или поне разбират болката му, а вторият е убийствения саундтрак на групата Насекомикс, който напълно се вписва в атмосферата на филма. „Източни пиеси“ можеше да постигне много повече, а и заслужаваше доста по-голям отзвук в международен аспект от това, което получи. Причината за това е, че е трудно човек, който не е живял в тази държава да се идентифицира с историята във филма.

2. Посоки (2017)

Филмът на Стефан Командарев се увенча с голям успех не само в Кан, но и у нас. Простичката история за случките от работния ден на няколко таксиметрови шофьори в столицата на България, се оказа изключително вълнуваща и разтърсваща. Сериозно се обръща внимание и на всеобщите проблеми на цялата нация. Не липсва и хумор в тази донякъде мрачна история, а актьорските изпълнения и озвучаването са по-добри от всякога.

1. Дзифт (2008)

Заслужено на първо място, защото този филм даде тон на новото българско кино. Това е най-старият български филм в тази класация и това не е никак случайно. Ако не беше „Дзифт“ едва ли щеше да ги има останалите. Преди „Дзифт“, в периода 1989 – 2008 българското кино беше повече от трагично и едва ли имаше човек, който да желае да гледа ново българско кино. Хората бяха тотално отвратени от историите, които ни предоставяха българските режисьори, а и самите филми бяха адски малко. Качеството беше много ниско, а историите тотално безинтересни. „Дзифт“ изстреля в небесата и Захари Бахаров, който продължава да гради стремглава кариера и дори стигна до „Игра на тронове“. Почти няма човек, който да се изкаже негативно за този филм. „Дзифт“ беше свежата глъдка въздух в българското кино, която всички родни киномани чакаха много дълго.

Автор на статията: Явор Христов

Author: yavkata

View all posts by yavkata >