Не приемай нещата лично

През целия ни живот учим, печелим, губим, падаме и продължаваме. Преминаваме през места, хора, случки и отново продължаваме. Животът ни е поход – към по-доброто. Но в един момент, при всеки на различна възраст идва един въпрос, който си задаваме и той е: как да живея по-лесно, как да се справям с всяка ситуация, без да наранявам психическото си здраве или да намаля щетите, от някой лош период в живота си. Всеки има такъв период и всеки има отговор на този въпрос.

Попаднах на клип в интернет пространството, който ме накара да се замисля и да обмисля минали събития от живота ми, които са ме накарали да се чувствам зле по някакъв начин. Да наранят чувствата ми и дори да повлияят на самооценката ми като личност. Сигурна съм, че всеки човек е попадал в такава ситуация, защото това е животът, добро и лошо. Зависи позицията, от която гледаме.
TED e името на поредица от конференции по цял свят, която цели да разпространява и популяризира идеи, ценни и стойностни, на хора които споделят своя опит за един по-добър живот.
Фредерик Имбо е футболен съдия, които също така иска да помогне на хората да живеят по-спокойно и да не приемат нещата лично. Когато за първи път изгледах неговата лекция в TEDxMechelen не се впечатлих, но с времето, когато вече съм се докоснала до идеята му, започнаха да нахлуват мисли в главата ми. Наистина хората приемаме всичко лично, поне голяма част от нас. И няма значение дали е вкъщи, навън на работното ни място или дори с приятелите ни, когато излизаме да се забавляваме.
Всеки човек гледа света през собствените си преживявания и поглед над нещата. Обективни или не. Измислици или не. Особено сега, когато обществото е в трудна ситуция и не знае какво всъщност е правилно и какво не е. Дали изобщо има правилно и грешно валидно за вички нас? Винаги сме живяли и ще живеем с други хора, от които ще търсим удобрение, защото е важно за егото ни. Чувството да сме успешни в семейството, сред приятелите и изобщо в социалния ни кръг. Социалните мрежи много допринесоха за нашето самочувствие или за липсата на такова. Всеки ден сме косвени свидетели на живота на хората, благодарение на социалните мрежи. Хубавите снимки, хубавите дрехи, прекрасните места, които споделяме, важните събития в живота ни. По-лесно се критикува, когато имам поглед над това.
Фредерик Имбо ни предлага две стратегии, които бихме могли да упражняваме и да тренираме за това как да не приемаме нещата лично. Как да не наранява мнението на околните нашето его. Защото това искаме всички, да сме приемани и важни за някого. Първото, което ни казва той е, че не става въпрос за нас. Не сме ние в центъра на нещата. Трябва да погледнем и другата страна. Всеки за себе си може да даде много примери, а това, което се сещам аз е например, когато харесаме някоя по-екстревагантна дреха. Купуваме си я, но тя е по-разголена или пък не отговаря на стила, които имаме. Обличаме си красивата дреха, без значение каква е, снимаме се с нея, качваме си най-хубавата снимка в социалните мрежи, разхождаме се в парка с нея, но това, което предизвикваме е неприятни или подигравателни коментари, погледи и подмятания. Не го приемайте лично. Може би наистина не става въпрос за вас. Може би става въпрос за другите. Чувстваме се недостатъчно красиви и това може да повлияе на самооценката ни. Трябва да се замислим дали ни завиждат или просто търсят конфликт с нас. А може би просто те не харесват нещо в себе си, а ние сме идеален повод за изхвърляне на негативните емоции. Но това влияе върху нас и не трябва да го позволяваме.
Когато сме по-малки сме по-обидчиви, защото все още не сме натрупали достатъчно увереност в себе си и способностите си. Лекцията на Фредерик Имбо дава материал за разсъждения.
И втората стратегия, за която говори той е това, че може би наистина всичко е лично към нас. И трябва да говорим за това. Да бъдем по-отворени и да си позволим да сме уязвими, защото само така ще получим урок в замяна. За ситуацията с дрехата например, може би ще се замислим, че има нещо в нея, която ни усмива или пък не стои добре на фигурата ни. Аз вярвам, че не трябва да бъдем като коне с капаци, а да се обърнем и към другите.
Мисля, че хората, които приемат нещата лично знаят, че всъщност има и доста доза истина в думите, а тези, които не го правят и знаят, че това, което правят им носи удоволствие и гордо стоят зад това са щастливи. Всеки плете сам кошницата си и затова, колкото и да живеем в общество и да трябва да се съобразяваме, да бъдем толерантни, трябва да бъдем и щастливи. Работейки върху това, ще израстваме като ментално, физически като здрави, самоуверени хора и ще привличаме също такива около нас. Фредерик Имбо ни пита в лекцията си дали предпочитаме да бъдем прави или щастливи. Аз знам отговора.
Да се научим да живеем своя живот, а не да изживяваме живота на другите, защото това не ни носи нищо. Ценете себе си и хората около вас, тези които ви помагат да вървите по стъпалата на щастието, а не тези, които галят егото ви. Аз ще се променям и вие ще се променяте, а промяната ще е към добро, ако знаете своята цена и живеете своя живот.
Не е нужно да се преквалифицирате във футболен съдия, за да се научите да не приемате всичко лично. Нужно е просто да осъзнаем, ние-хората, че така както трябва да се съобразяваме и да подбираме хората около себе си, така и, че не сме винаги ние причината за постъпките и действията на другите. Те са в следствие от собствените им преживявания и опит. Е какво бихте избрали Вие?

Линк към лекцията:

Патрисия

Author: Патрисия

Казвам се Патрисия Димитрова, завърших бакалавър „Връзки с обществеността“ към факултета по журналистика в Софийски университет „Свети Климент Охридски“. Обичам дългите разходки сред природата, емпатичните души и вярвам в дълбоката доброта скрита зад стената от егоизъм.

1 коментар

  1. Не трябва да галим егото на другите, а да бъдем истински критични към тях като с това искаме да ги предпазим от нелепи нападки и подигравки. Все пак читателят не разбира основната теза: как да преодолеем егото си, за да не приемаме нещата лично?

Вашият коментар