Какво е ненасилствена комуникация?

Ненасилствената комуникация (общуване без агресия) е методология, разработена от Маршал Розенберг, доктор по клинична психология от Университета в Уисконсин. Според нея хората могат да изразяват себе си посредством два комуникационни стила – езика на жирафа и езика на чакала. Чакала е олицетворение на агресивното общуване. От друга страна, жирафа, животното, за което се смята, че притежава най-голямото сърце на Земята, е избрано за символа на ненасилствената комуникация. Чрез този тип общуване ние се стараем да слушаме и говорим именно от своето сърце.

В основата на ненасилствената комуникация стои способността да се свързваме себе си и другите хора според нуждите, които имаме. Такава връзка подобрява отношенията помежду ни, защото на едно чисто човешко ниво, приликите между нас-хората надделяват над разликите, което води до по-голяма съпричастност и грижа за ближния. Когато се фокусираме върху нуждите си, без да тълкуваме, съдим и критикуваме другия човек, нашата креативност процъфтява и се изграждат хармонични отношения, които преди са били несъзнателно възпрепятствани от самите нас. Ненасилствената комуникация е работещ и удобен механизъм за разрешаване на конфликти или друг тип недоразумения по начин, който да бъде от полза и за двете страни. 

Книгата на Маршал Розенберг: „Ненасилствена комуникация – език на живота“ е с продадена повече от 5 милиона копия и преведена на над 35 езика. През годините ненасилствената комуникация (NVC) е била успешно използвана между враждуващи племена и в разкъсани от войни страни; в училища, затвори, корпорации; в здравеопазването, държавните институции; както и като ефикасен метод за справяне с конфликти в лични отношения между хората.

Компоненти на ненасилствената комуникация

Наблюдение – при етапа на наблюдение се стремим да реагираме неутрално, специфично и конкретно, подобно на видео камера, която запечатва момента. Това помага за създаване на споделена реалност между вас и другия човек. Наблюдението е важна предпоставка за създаването на безопасна среда, в която да можем да изразим своите нужди и чувства.

Ключът към успешното наблюдение е да отделим собствените си впечатления от описанието на случилото се. Например, ако кажем: „Ти си грубиян“, другият може да не се съгласи, докато ако кажем: „Когато те видях да влезеш и не те чух да ми кажеш здрасти“, е много по-вероятно другият човек да разпознае описания момент и много по-малко вероятно да реагира добре на квалификацията, която е получил по свой адрес.

Чувства – тук идва важният в момент, в който е необходимо да комуникираме с другия човек чувствата, които сме изпитали в резултат на настъпването на дадено събитие. При общуването без агресия е от изключителна важност да сме наясно със чувствата, които изпитваме в дадения момент, както и нуждите зад тези чувства ( те ще бъдат разгледани след малко).

Ключът към успешното изразяване на чувствата е да се съсредоточим върху думи, които описват нашето вътрешно преживяване, а не върху думи, които описват нашите интерпретации на действията на хората. Например: „Чувствам се самотен“ описва вътрешно преживяване, докато „чувствам, че ти не ме обичаш“ измества фокуса върху другия човек и неговите преживявания.

Нужди – на този етап ние трябва да изразим потребностите, които са в основата на нашите чувства. Ако следваме горния пример за липсата на поздрав, нуждата може да бъде необходимост от признание и уважение. Нуждите и чувствата са до голяма степен универсални и могат да се препокриват с тези на повечето хора и точно в това се крие магията на ненасилствената комуникация.

Молба – в тази последна стъпка ние трябва да кажем какво искаме да постигнем без обаче това да звучи като заповед или изискване. Ето пример: „Виждам, че в последните три дни когато се прибереш вкъщи си оставяш дрехите на земята и това ме дразни, защото се нуждая от ред в къщата ни. Би ли опитал от утре да слагаш дрехите в коша за пране„.

Ето и едно хубаво видео, в което практически се вижда ползата от ненасилствената комуникация:

Стратегии за разрешаване на конфликти

Моделът на Томас-Климан разглежда 5 стила за разрешаване на конфликти:

Избягване – игнориране или заобикaляне на конфликта, надявайки се той да се разреши с времето или да утихне от само себе си. Плюсове – печелене на време Минус – конфликтът остава неразрешен и може да се разгори с нова сила

Приспособяване – тук се прави опит за разрешаване на конфликта посредством предприемане на стъпки за задоволяване на притесненията или исканията на другата страна за сметка на нашите собствени нужди или желания. Плюсове -бързо разрешаване на конфликта. Минус – отразява се лошо на отношенията в дългосрочен план

Налагане – задоволи собствените си желания за сметка на другите участващи страни. Плюсове на този прийом – бързо разрешаване и излизане от конфликта. Отрицателни страни – отразява се лошо на отношенията в дългосрочен план.

Компромис –  намиране на приемливо решение, което частично, но не изцяло, ще удовлетвори притесненията на всички участващи страни. Плюсове – разрешаване на конфликта Минуси – нито една от двете страни не е доволна в дългосрочен план.

Сътрудничество – намиране на решение, което напълно удовлетворява опасенията на всички участващи страни. Така наречената уин-уин ситуация. Плюсове на този подход – всички страни в конфликта са щастливи. Минус – може да отнеме непосилно много време и усилия, докато се постигне желания резултат

А вие коя стратегия използвате най-често? Оставете коментар под статията или ни пишете на [email protected]!

Литература:

Методът на ненасилствената комуникация – езикът на уважението

Basics of Nonviolent Communication

What Are the Five Conflict Resolution Strategies?

Снимки: обучение за младежки работници Compassion in Action, по програма Еразъм +, състояло се през Октомври 2021 година във Велке Павловице, Чехия.