Отдавна бях планирал да посетя тази страна не само, за да се докосна отблизо до древноегипетската цивилизация, но и да се запозная с културата и традициите на местните общества. Египет се оказа пъстра смесица от ориент (мюсюлмани сунити), нубийска общност до границата със Судан и християнско малцинство, отказало да приеме исляма при нахлуването на арабите през VII в. (т.нар. копти). Местното население се определя почти изцяло като етнически египтяни, въпреки че според историческите хроники древните египтяни са били със значително по-светла кожа. Най-вероятно представителите на фараонската династия са били постепенно асимилирани от древните римляни, а впоследствие от Арабския халифат и днес не бихме могли да открием родствени белези с тогавашните египтяни.

Първи ден отпътуване за Кайро

От летището ни заведоха директно да посетим Историческия музей на Египет. Вътре могат да се видят статуи, копие на Розетския камък с най-стария двуезичен текст (съдържаща текстове с древноегипетски йероглифи и демотическа версия и древногръцки език) намерен някога, множество статуетки, погребални саркофази и за щастие оригинал на златната маска на Тутанкамон. Залата, където са изложени златният ковчег с антропоморфна форма, накитите и маската на младия владетел, е най-строго охраняваното място в целия музей. Дори снимането там е забранено, а местен полицай бди никой да не се изкуши да щракне с телефона си някой от експонатите. След музея ни трансферираха с автобус до хотел Tolip Golden Plaza, който се оказа доста приличен за нашите стандарти. Пропуснах да кажа, че ни заведоха да обядваме на корабче на брега на Нил. В хотела храната беше много добра, макар и приготвена почти без подправки, но пък всички напитки трябваше да се заплащат отделно, а за алкохол (дори бира или чаша вино!) и дума не можеше да става. Явно военните, които държаха този хотел, бяха фундаментални традиционалисти и не допускаха консумацията на алкохолни напитки. Вечерната разходка я направихме само около хотела, защото пресичането на пътните артерии нощно време си е чиста руска рулетка, а за чужденци си е опасно да се разхождаш неорганизирано. На следващия ден сe разходихме до близкия търговски център по светло, но за съжаление работното му време започваше от 10:00ч, а ние бяхме малко след 9:00ч строени пред него. Взехме си някои работи за изпът от близката бензиностанция. Междувременно една част от групата бе заминала още рано сутринта да разгледа Старо Кайро, което беше включено в програмата по желание. Разбира се всички ни заведоха на прочутите пирамиди в Гиза. Тълпи от хора, тесни коридори и галерии, снимки, камили, амбулантни търговци, суматоха. Някои предпочетоха да пълзят в дългите коридори на голямата пирамида – на самия Хеопс, а друга част от групата слязохме в погребалната галерия в малката пирамида, където е погребана майката на Хеопс. В малката пирамида беше тясно и задушно, но пък да влезеш един път ти стига. Видяхме Сфинкса отбилзо със задължителните снимки около него, спазарихме малко сувенири и продължихме с автобуса към гарата в Гиза.

Втори ден пътуване с нощен влак на юг до Асуан

Виждайки спиращите влакове без табели за направлението, веднага в съзнанието ми изплува онзи прословут роман на Агата Кристи „Убийство в Ориент експрес“. Вонящи тоалетни на гарата, тълпи от хора търчащи по перона. Ние чуждестранните туристи веднага бием на очи със струпаните на едно място куфари, леко обърканото изражение на лицата, следящи с изпитателен поглед всеки пристигащ на гарата влак. Един ни се стори доста лъскав и европейски на вид, но беше за друго направление, а пък и нямаше спални вагони. Нашият влак имаше закъснение от поне половин час. Два спални вагона от него бяха заделени за туристите. Не очаквахме лукс, но пътуването с египетските железници си беше истинско предизвикателство. Друсането, подскачането и клатушкането на вагона почти не ти оставят възможност да заспиш. Влакът се движеше изцяло по долината на р. Нил и на сутринта успяхме да видим през какви местности преминаваме. Бях слушал за Египет, че хората живеели много бедно, но това, което видях с очите си, ме потресе. Къщите им бяха по-скоро полусрутени постройки от керпич и слама, нямаше помен от улици, електрозахранване или каквото и да е присъствие на съвременна цивилизация. Местното население бяха облечени в роби, работеха на нивите и ползваха предимно магарета или волове за впряг. На тях изглежда не им трябваше почти нищо от отва, което сме приели като даденост в модерния свят. Живееха изключително скромно и в оскъдица.

Пристигнехме благополучно в Асуан към 10:30ч на следващия ден. Асуанският язовир – мащабен проект реализиран от президента Насър с финансовата и инженерна подкрепа на СССР. Посещение на язовирната стена отблизо и на монумента издигнат в чест на египетско-съветската дружба под формата на петлистен лотос. С лодка по язовира се стига до храма на богинята Изида, преместен заради покачването на нивото на водата на остров Филае. Униформени служители предлагат снимки срещу долар. В тази държава думата рушвет не съществува, прието е да даваш бакшиш на всеки за „добро обслужване“. На връщане пазарувахме автентични предмети от нубийски търговци (дървени маски, накити, амулети, статуетки).

Пътуване до Абу Симбел на границата със Судан

Част от групата си избрахме посещение на този храм, който е построен в чест на битката на Рамзес II с хетите при Кадеш, която завършва без победител. В първия храм, с 20 метровите статуи отпред, фараонът е изобразен на колесница как пробожда с лъковете си ордите на хетския цар Муватали. Вторият храм в съседство е посветен на неговата съпруга Нефертари. Под егидата на ЮНЕСКО е реализиран грандиозен проект по преместването на храма върху изкуствено създаден насип, за да не бъде залят от водите на язовира.

Отпътуване с кораб по Нил към Едфу

Атракция за туристите бяха египетските търговци на покривки и кърпи плаващи с лодки, закачени за круизния ни кораб. Потресаваща бедност и мизерия се виждаха по бреговете на Нил през целия ни път. На кораба друг свят – оазис за туристите. Пристигане в Едфу – файтони за туристите, но опасност от преобръщане. Храмът на бога Хор се намира на 15 мин път с автобус от пристанището, на което акустирахме с кораба. Уникален светилищен комплекс, построен по времето на господството на Птолемеите.

Пристигане в Ком Омбо – култов храмов комплекс, посветен на боговете Хор и Собек

Направиха ми силно впечатление сцените и инструментите за акушерство, ползвани в онази епоха. Посетихме музея на крокодила. Отново ни посрещат нахални търговци, но можехме да спазарим добра цена. Предлагаха прилични стоки от местните занаяти.

Луксор и долината на царете

Храмът в Луксор – несполучливо реставрирани статуи, направено повече за атракция на туристите. Заслужава си посещението нощно време, когато храмовият комплекс е великолепно осветен. Голям пазар, но нямахме време да се пазарим. Гробницата на Тутанкамон в Долината на царете – прехвалено място, където могат да се видят мумията на фараона и няколко рисунки, изобразяващи сцени от живота на владетеля. Всички златни предмети са изнесени от там. Останалите обекти, които посетихме, ще ги изброя по спомен, тъй като билетът ни включваше посещение само на три гробници, освен тази на Тутанкамон. Пищно изрисувани, със саркофази в последната галерия бяха до една гробниците на владетелите Рамзес IV и Рамзес IХ, Сети I. Истински архитектурен шедьовър е погребалният храм на първата жена-фараон Хатшепсут от 18-тата династия, управлявала пълновластно Египет цели 21 години. Мумията й се пази в египетския музей. Управлението й е белязано с мащабно строителство на храмове и с ценните материали донесени от далечни места (най-вече от Пунт, дн. Сомалия). След смъртта името й е заличено от монументите като всичките й заслуги се приписват на по-късните владетели. Предполагаемият наледник на престола Тутмос III поръчва да изчегъртат всички доказателства за нейното управление и съществуване върху монументите. Впоследствие са открити някои картуши и отломки с нейното име, които връщат Хатшепсут в историята като един от най-заслужилите и влиятелни владетели на древен Египет.

Храма на Амон Ра в Карнак – вход със статуи на овни върху тяло на лъв

Там е издигнат най-високият обелиск в древен Египет, посветен на Хатшепсут. Хипостилната зала е едно от най-внушителните архитектурни чудеса на своето време със своите 134 колони, с диаметър 15 м, изградени от пясъчник, поддържали навремето покрива на храма. В момента тази забележителност е пострадала занчително от придошлите води на Нил, а наносите са заличили почти напълно цветните рисунки върху монумента.

Отпътуване към Хургада

Смесица от черни пътища по долината на Нил до гр. Кена след това поехме по автомагистрала, специално построена за удобство на туристите. Най-после отидехме на лукса, където човек се чувства по-сигурен и условията са напълно отговарящи на нашите очаквания. Пристигнахме в хотел Pharaoh Azure Resort, който си беше от висока категория. Настаниха ни в бунгало, което беше малко отдалечено от хотелската част, но пък за сметка на това плажът ни беше наблизо. За пвечето от нас също бяха резервирани бунгала. В тях имахме отделни стаи и на разположение бяха всички необходими за престоя ни удобства. Вечеряхме с разнообразна и добре приготвена храна. За късмет имаше бар с безплатна консумация на алкохолни напитки. На следващия ден имахме програма с допълнителни активности. Аз и още две жени от групата си бяхме избрали гмуркане с шнорхел в Червено море, а повечето предпочетоха да гледат коралите и рибите през стъклено дъно на лодка. Трима човека пък решиха да се пуснат на сафари с каране на АТВ-та през пустинята и да се срещнат на живо с местни бедуини. Корабчето ни заведе навътре в морето, където бяха най-красивите места за гмуркане. Наслаждавехме се на морското дъно в продължение на ок. 45 мин. Имахме известни затруднения с шнорхелите, които ни раздадоха от агенцията, защото никой нямаше опит с тях, пък и те се пълнеха постоянно с вода. Второто място за гмуркане беше по-малко живописно откъм морски обитатали, но пък беше наистана вълнуващо преживяване да видиш на живо екзотични представители на морския свят. Накрая корабчето ни остави на пуститен остров – Orange bay, пригоден за туристи, където имахме на разположение час и половина за плажуване, коктейли и къпане в морето (водата беше не повече от 1 -1,2м дълбока). На връщане с коребчето можехме да се насладим на фееричната гледка към залязващото слънце. Един ден в Хургада не ни стигна за всичко, което възнамерявахме да правим. Трябваха ни поне още ден-два, за да усетим и да се насладим пълноценно на атмосферата там.

Събота последен ден – връщане към България

На летището те чакат 2 скенера, претърсват всеки със събути обувки, третират туристите като потенциални престъпници. На Драго (наш общ приятел) му преровиха личния багаж без причина. Пълна бутафория иначе – минах чековете с 1,5л вода в раницата. Търсеха корали, антики и други ценни предмети, които се водят изключително национална собственост и е строго забранено да се изнасят. Изискаха да си впиша имената и номера на паспорта на два пъти в едни техни тетрадки срещу номера на полета. Като цяло лошо впечатление при напускане на летището. Вече исках да се прибера в родината.

Като тегля чертата екскурзията до Египет беше едно наистина нестандартно преживявене – контраст между древна цивилизация и арабски табиети, между пълен хаос в това, което се случва около теб и непонятни за нас европейците норми в обществото. Всичко е автентично, неподправено, а хората се държат изключително, на моменти дори досадно, дружелюбно към чужденците. Почти никъде не видях цени на стоките, но пък на тях им е в кръвта да те накарат да се пазариш за всичко. Измамен си на 100% първите един-два пъти докато не се научиш да сваляш цената им, която в нередки случаи за чужденците е до 4-5 пъти по-висока от реалната. Горещо препоръчвам човек да посети поне веднъж в живота си тази необикновена страна.