Термините егоизъм и еготизъм звучат твърде близко, но имат и съществени различия. В основата им стои думата его, която означава „аз“, „собствената ни личност“ и е в основата на няколко теории основани на концепцията за собствения интерес. Основната разлика между понятията егоистичен и еготистичен е в това, че думата „егоистичен“ описва хора, които поставят собствения си интерес над този на останалите, докато понятието еготистичен се използва за хора, които имат силно изразено чувство за индивидуална значимост. В този контекст егоистични хора са тези, които са загрижени единствено за себе си и собствените си нужди. Въпреки това повечето хора използват думите егоистичен и еготистичен взаимнозаменяемо.

Принципно и двете думи могат да се използват едновременно, но разликите в значението им се състои в следното. Егоистът е човек, който вярва в или прилага егоистични практики, отнася се до философска доктрина или етична теория, които наблягат на собствения интерес като мотивираща сила на човешкото поведение. Има различни видове егоизъм като психологичен егоизъм – вярването, че всички човешки действия се мотивират единствено от собствения интерес или етичен егоизъм – вярването, че хората би трябвало винаги да действат от позицията на собствения интерес. Това е положителната страна на егото. В един по-широк смисъл егоистът е човек, който приоритизира своя собствен интерес или лично благоденствие.

Еготистът е човек, който е изключително егоцентричен и погълнат от собственото си его, понякога до степен да бъде напълно високомерен и суетен. Еготистите имат напомпано чувство за тяхната собствена значимост и могат постоянно да говорят за себе си, търсят внимание и величаят собствените си възможности или постижения. Еготизмът често се асоциира с арогантност и липса на зачитане на чувствата и нуждите на другите. Еготизмът може да бъде разглеждан като негативна черта на характера. Ако обобщим може да кажем, че егоистът е свързан повече с философската или етичната перспектива, които наблягат повече на собствения интерес докато еготистът се отнася до човек, чийто поведение или личност се характеризират с изключителен егоцентризъм и липса на зачитане на другите.

Френският философ Хелвеций определя егоизма като „разумно себелюбие“. Той може да се счита и като черта от характера на даден човек. Едно от позитивните проявления на егоизма е самоуважението. То е проява на индивида да отстоява собствения си интерес и да вижда себе си като значима личност без да омаловажава достойнствата и нуждите на другите. Хората притежаващи себеуважение защитават докрай позицията, която смятат за правилна. Правят нещата, които смятат за редни, без да се съобразяват с внушенията на други. Имат собствено мнение по редица въпроси и умеят достойно да го прокарват. Виждат себе си като уникални личности, които притежават качества даващи им преимущество пред другите. Вярват в собствените възможности, способности и талант. Никога не приемат нещата лично и умеят да се владеят в критични моменти, особено когато някой се опитва да ги уязви. Никога не се извиняват и не проявяват малодушие дори и да са сбъркали в нещо, а намират елегантен начин да докажат, че владеят положението и знаят как да реагират. Не се опитват да подражават на никого, гледат да бъдат винаги себе си. Не се оставят да бъдат използвани за нечия чужда изгода.

Друго проявление на егоизма е самочувствието. Един ключовите му елементи е увереност в собствените качества, възможности и ценности. То включва и субективна оценка на личностните качества или ценности. Една от най-известните теории свързани с личностното израстване в йерархията на човешките потребности е на психолога Ейбрахам Маслоу. Според нея самочувствието (в т.ч. увереност и уважение от и към другите) е поставено на предпоследното ниво в пирамидата преди себеутвърждаването. Следователно самочувствието в нормални граници е основен мотиватор за личностно развитие и за разгръщане на индивидуалния потенциал у човека. Накратко съществуват няколко белега, по които ще познаем, че имате достатъчно самочувствие:

• Избягвате разсъжданията върху негативни събития в миналото
• Вярвате, че сте еднакво значим в сравнение с другите
• Изразявате по категоричен начин своите потребности
• Излъчвате увереност в това, което мислите или казвате
• Умеете да казвате „не“, ако считате нещо за неправилно
• Добре познавате своите силни и слаби страни.

За разлика от егоизма, еготизмът има негативни проявления. Едно от тях е нарцисизмът. Нарцисизмът е вид патологично самовглъбяване. Нарцисизмът се характеризира с надут образ за самия себе си и пристрастие към въображението, към необичайното хладнокръвие и спокойствие, разтърсени единствено когато нарцистичната увереност е застрашена, и от тенденцията да се приемат другите за даденост или да се експлоатират. Това психично състояние носи името на митологичната фигура Нарцис, който се влюбва в своето собствено отражение. Според Зигмунд Фройд нарцисизмът е нормален стадий в развитието на детето, но се счита за психическо разстройство, когато се появи в пубертета.
Нарцистичното личностно разстройство се диагностицира обикновено клинично. Хората тип нарциси се самовеличаят и търсят внимание от другите, а по отношение на нарушеното функциониране на личността –  те неистово търсят одобрението от околните, виждат себе си като изключителни създания, проявяват деформирана или пълна липса на емпатия, и поддържат повърхностни отношения с партньорите. Тези качества остават относително константни във времето и не се свързват непременно с патологично състояние като например употребата на наркотици, нито пък са стадий в еволюцията на индивида. Учените са установили, че съществува по-малко крайна форма на нарцисизъм наречена нарцистичен личностен тип. Тези индивиди притежават повечето от качествата на нарцистичното разстройство на личността, но се считат, че попадат в нормалните граници за психично здрава личност.

Личностите, които проявяват или нарцистично разстройство или са просто нарцистичен тип се обладани от стремежа да поддържат високо мнение за себе си. Тези хора стават подвластни на желанието им да получат положителна, възвеличаваща ги обратна връзка от другите и реагират с крайно положителна или отрицателна емоция, когато те успеят или не успеят да получат одобрението, като измолват или предизвикват адмирации от тях. Съответно нарцисизмът се счита, че олицетворява крайна степен на междуличностно регулиране на самочувствието. Нарцистичните натури демонстрират често арогантност, престорено превъзходство и агресивност. Индивидите проявяващи нарцисизъм често се заобикалят с хора, които подхранват тяхното его. Те създават връзки, за да подсилят своите идеи за себе си, дори тези връзки да са повърхностни. Тъй като нарцисите често преувеличават своя обаятелен външен вид пред другите, те стават жертва на реакцията на хората, очаквайки на всяка цена да получат тяхната положителна оценка, което е признак на прикрито ниско самочувствие. В допълнение нарцистичните личности не зачитат авторитетите.

Мегаломанията е вторият вид еготизъм, характеризиращ се с илюзорни свръхамбиции и представи за власт и величие. Думата „мегаломания“ произлиза от гръцката „мегало“, която означава грандиозен или голям и „мания“, означаваща безумие или лудост. Взети заедно, мегаломан е човек, който показва маниакално поведение често придружено от илюзии за величие и прекомерно самочувствие.

Мегаломаните често се причисляват към хората с нарцистично личностно разстройство, при които личността вярва, че светът се върти около тях. Този тип хора се опитват постоянно да упражняват сила и контролират живота на другите.  Мегаломаните действат без проява на емпатия или съобразяване с другите, и дори крият своите намерения с цел да манипулират другите.

Хората с нарцистично личностно разстройство се считат за мегаломани, ако притежават поне пет от следните девет черти:

• Грандиозни очаквания другите да проявяват изключително отношение спрямо тях
• Постоянно унижават, подиграват се и омаловажават другите
• Експлоатират другите с цел лично облагодетелстване
• Липса на съпричастност спрямо накърнените чувства, желания и нужди на другите хора
• Съсредоточават се върху въображаема власт, успех, интелект, атрактивност и т.н.
• Възприемат себе си като уникални, превъзхождащи другите и асоцииращи се с хора с висок статус в обществената йерархия и институции
• Нуждаят се от постоянно одобрение от другите
• Чувстват, че им се полага специално отношение и другите да им се подчиняват
• Завиждат силно на другите и вярват, че другите в същата степен завиждат на тях самите.

Тези черти могат да имат различни проявления. Човек с мегаломанска наклонност може да действа безкористно само за да постигне големи цели и да се добере до властта. Вероятно те използват манипулация, за да стигнат до там или може би те използват чара и харизмата си, защото са наясно, че ги притежават.  Мегаломаните не си дават сметка кого нараняват по пътя си. Ако някой се осмели да ги критикува за нещо, те реагират агресивно.

Често политически личности като Наполеон Бонапарт, Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, В. Путин са посочвани като пример за хора с мегаломански и нарцистични черти. Според редица анализатори именно тези наклонности са мотивиращата сила, която ги кара да преследват целите си.

Използвани източници:

https://www.linkedin.com/pulse/egoist-vs-egotist-journey-balanced-success-chandra-sahu-epwrf

https://pediaa.com/what-is-the-difference-between-egoistic-and-egotistic/#Egoistic

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B3%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

https://www.britannica.com/science/narcissism

https://practicalpie.com/megalomaniac/

https://www.obekti.bg/chovek/7-otlichitelni-cherti-na-megalomanite